Животът е жесток. / Жизнь жестока. Бг/Ру

На български:

Това, което научих, е да разбера, че животът е жесток, затова е необходимо да се адаптирам към суровостта, жестокостта, липсата на морал и истинност във външния свят. Ако човек не приеме и не разбере тази нелицеприятна констатация, и то хладнокръвно, това ще причини “културен шок” и излишно безпокойство за човека, който е извън масовия поток на мислене, поведение и изначално целеполагане.
На кратко, в какво се състои квинтесенцията на самата жестокост на действителността:

Човек се ражда в несъвършена семейна двойка, с несъвършени роднини, учи в несъвършено училище, след това във висше учебно заведение, през цялото време се намира под влиянието на несъвършено общество, среда и информационно-символичен поток от излъчени знаци, смисли и послания,
при това изразът “несъвършен” се използва в мека форма, но включва цялата палитра, достигаща до ръба и отвъд границата на разумното за допускане, …

а след това, когато индивидът навърши 21 години и ако реши истински, не на шега, да дерзае, да бъде смел и да отстоява различен, непопулярен, неконформистки светоглед, в който има противовес и опозиция, тогава този индивид ще трябва да бъде съвършен, защото ще бъде обвиняван за всякакви човешки слабости, недостатъци; той ще бъде порицаван, ще бъде нападан, ръфан, кълван, тровен; ще му бъде забивано жилото и остри копия, кога грубо и арогантно, когато фино и с изискани маниери, жонглирайки с антропософски термини при една безразборна и безобразна тяхна употреба. Струва ми се обаче, че дори и този човек да бъде на нивото на посветен като Рудолф Щайнер или като някой бележит светец от летописите, мисля, че пак ще има яростни атаки от различен вид срещу него.

Днес никой не помага на човека отвън, нито духовните общества, нито обкръжението, нито дори “приятелите”. Човек е длъжен да намери цялата сила в самия себе си, единствено. В себе си и със собствените си сили човек трябва да намери центъра на истината, вдъхновението, твърдостта, стабилността, позитивността. Тежка грешка е да се търси и разчита на външна помощ. Външната среда е предимно и най-вече враждебна; хора и сили от тази среда могат да навредят, а желаното благотворно въздействие от тяхна страна е съмнително, уклончиво, крие опасности и с много въпросителни. Ето защо, ако човек живее в България и е извън “мейнстрийма”, той трябва да разчита само на себе си и на Бога. Такава е реалността.

Но именно в един такъв тежък момент, написах следното:

Има едно правило, че човек трябва да е благодарен и да е положителен.

Сърдечен Поздрав за всички приятели, близки, добри и мъдри человеци, с които сме имали великия шанс да обменим ценни мисли, блага дума, искреност, радост, истина, мигове красота в живота. Вас поздравявам със следните думи:

Когато обичаш,

ти даваш Свобода за мисълта и волята,

ти пресътворяваш света,

ти споделяш и преумножаваш радостта.

Когато обичаш,

ти живееш в смеха,

ти възкръсваш от пепелта*

(*блатото на материализма е това)

с полза за Вечността.

Когато обичаш, ти забърсваш сълзи

и рани превързваш,

с пламенни искрени очи

стопляш, съживяваш и одухотворяваш.

Добротата си щедро даряваш,

с надежда я украсяваш,

и даваш, сияейки, даваш.

Изпълваш мига със смисъл и съдържание.

Ти, който обичаш,

ми даде сила, крепост; вяра, утеха;

ти ми припомни за милостта на Твореца,

за Неговата грижа и бдение над всяка човешка душа.

Благодатно е всякога.

Ето защо,

Ние сме близо до Бога, до Царството Небесно,

когато обичаме.

Ю.Р.

*****
Русский:

Чему я научилась, так это пониманию что жизнь жестока и лучше адаптироваться к жесткости, жестокости, отсутствия моральности и правдивости внешнего мира. Если не принять и не осознать данную констатацию, при чем хлоднокровно, то будет “культурный шок” и лишняя тревога для того человека, который вне массового потока мышления, поведения и целеполагания на жизнь.
Если в кратце, то в чем сгусток жестокости реальности.

Человек рождается в далеко несовершенной семейной пары, с далеко несовершенными родственниками, учится в далеко несовершенной школе, потом ВУЗ-е, на него все время воздействует далеко несовершенное общество, окружающая среда и информационно-символический поток смыслов и посланий,
при чем выражение “несовершенный” употребляется в мягкой форме, но включает в себя всю палитру, доходя до грани и за гранью разумного для допущения, …
и потом, когда отдельному индивиду исполнится 21 лет и если он решит по жизни дерзать, быть смелым и отстаивать иное, непопулярное, неконформистское мировоззрение, в котором противовес и противостояние, то тогда данному индивиду необходимо будет быть совершенным, поскольку его будут обвинять за всевозможные человеческие слабости, недостатки; ему будут вменять вину, его будут нападать, грысть, клевать, травить, вбивать свое жало и свое копье, когда грубо и арогантно, когда финно и в изысканном маньере, жонглируя антропософскими терминами, употребляя их безразборно и безобразно. Однако, даже если будет на уровне посвященного как РШ, или как некий святой из летописи, я думаю к нему все равну будут ожесточенные атаки разного вида.

Сегодня, человеку никто не помогает извне, никакое духовное общество, ни окружение, ни даже “друзья”. Все силы необходимо находить в самом себе. В себе и своими собственными силами, нужно находить центр истины, вдохновения, крепости духа, устойчивости, позитивности. Будет тяжкая ошибка искать и надеятся на внешнею помощь. Внешнаяя среда – в большей степени и преобладающе враждебна и человек из окружения может нанести вред, а его полезное воздействие сомнительно, уклончиво и под вопросом. Вот почему, если человек живет в Болгарии и он вне “мейнстрима”, ему нужно полагаться только на себя и на Бога. Такова действительность.