25.03.2025. Днес е Благовещение. Но за България няма благи вести.
България продължава да затъва и за това си има обяснения и причини, основната от които е кармата, която си заработват българите.
Ето защо бяха моите сълзи, с извинение.
Българският народ, освен всички грехове има и този грях – да презира, ненавижда и да воюва ефективно и активно срещу Русия.
Вие, активните русофобски пропагандатори, носите отговорност за това, че подхранвате в душите, съзнанието, ума на подрастващото поколение чувство на вражда и неприязън към Русия и всичко руско. Ето че си дойдохме на думата, когато казах, че българският народ направи своя избор, да, той го направи, днес много българи доброволно, по собствена воля, убежедения и ценностна система проповядват войнственост и омраза срещу Русия.
Мога обстойно да докажа, че:
– турско РОБСТВО е имало и е било черно, жестоко, садистично, на религиозна почва – явен геноцид, непризнат от света, но фактите говорят именно за геноцид срещу българите;
– Руската империя, Цар-Освободител и руски народ помагат на българите, освобождавайки ги, като по този начин извършват свещен акт, чрез който изпълняват Божията воля, а по отношение на българите, руснаците проявиха християнско милосърдие, велики, чисти и свещени чувства на състрадателност, братска обич, преданост, единство в Святия Дух и всичко това в съчетание с жертвоготовност на дело, а не само на думи и на проляти сълзи (защото аз съм убедена, че през 19-ти век състрадателните руснаци са плакали за трагичната съдба на българите и са желаели с цялата си душа избавление за своите братя от това зло). Руские воини положиха костите си и проляха кръвта си, заради българите, заради Христа и Славанската култура, защото те отвоюваха правото на българите да бъдат християни, да говорят на български език, да се кръщават с български имена.
Това обаче може да се промени.
Преди се застъпвах за българите. Но русофобите ме докараха до състояние да не желая повече да оправдавам българите и ако се стигне до момент България да има нужда отново от братска помощ, аз няма да ходатайствам в полза на България, за нейното повторно освобождаване чрез запазване на територия, език, вяра, култура. Няма да го направя, защото днес, дори и в неформални образователни клубове се говори с враждебен тон срещу Русия, която бива хулена и поругавана за неща, за които не е виновна.
Българите обаче здравата са я закъсали и знаят това, ето защо периодично пеят религиозни песни като “Молитва за България” на Нели Андреева. Само че има един важен момент – за да помогне Бог на България, Той първо ще претегли и ще прецени как българите се отнасят към своите братя по дух, братя во Христе. Това ми подсказва интуицията. Има символизъм в това, че именно на страничката на споменатата песен, в която се призовава “Господи, помогни на България”, един руснак написа следното:
” Что ж вы в против России вместе с Н@Т0, братики православные? Али забыли кто вас из-под турок спас?… А воину Алёше как в глаза смотреть, не стыдно? Просыпайтесь, родные, просыпайтесь. “
Знаменателно. ….
Уви, предателството стана устойчива черта на българите.
Защо, драги българи, воювате срещу Русия? Воювате, воювате, не казвайте, че не воювате.
Защо, драги българи, хулите и ругаете Русия, след като не сте си оправили собствената държава?
България отдавна не си сътрудничи с Русия, тя обаче не показва никакви признаци да се справя самостоятелно, а поддържа унизителна форма на съществуване под формата на съвременно робство като колония на Запада.
_______
Относно военния конфликт на северо-изток. Тази война е планирата от над 100 години, а нейната активна фаза започна през 2014г. И не започна с нападението на Русия срещу Укр., не. Преки виновници за този конфликт за САЩ, Британия и западните окултни ложи, които стоят зад тях. Русия е тяхната мишена. И дава жертви. Русия не е искала да завладява Укр. Не е справедливо Русия да бъде системно, ежедневно поругавана, наскърбявана, демонизирана. Русия има своята блага роля за човечеството.
Много може да се обсъжда, но да за не губя време, ще посоча литература за четене, мои статии от блога ми и от сайта ми. Първо от блога (заглавие и линк):
– “Мижитурството се определя от неспособността да се цени великото, свещеното, чистото, светлото, благородното в живота, което е действително”
– “Ат. Буров за затрудненото положение на Русия, притисната от коварния замисъл на Англия, която учредява българофобско-русофобската коалиция на Берлинския конгрес”
– “Ролята на Русия в Освобождаването на България”
– “Паметниците на Беларус, Русия и Унгария”
– “Сложните българо-руски взаимоотношения в ситуация на война срещу Славянството”
– “Алтарь русско-болгарских отношений”
– “Българо-руските отношения (свободни размишления)”
– “Война выявляет в человеке самое худшее, но также и лучшее. Здесь вы можете узнать все о каждом человеке…”
– “Героичният и забележителен град Стара Загора в миналото и днес”
– “Химнът на Русия – идея за братство, вяра в бъдещето, упование в Бога, почитане на унаследената от предците народна мъдрост”
– “След като жертва себе си за Освобождението ни, пристъпва към строене на храмове в родината ни и всичко оставя даром… Коя е тази велика сила?”
– “Да внимаваме с модерното говорене, войната 1877-78гг. е Руско-турска, не общоевропейска срещу османската империя”
– “Военната помощ, не е помощ, а прегрешение, опасявам се с тежки кармични последици! Какво (не) бе направено за мира в действителност?”
– “Защо решиха да реабилитират фашизма/нацизма от миналото? В контекста на войната.”
– “Кармичната равносметка за българите”
– “Да изградим паметник неръкотворен на изповядваните от нас морал, етика, ценностна система и мироглед”
– “Проблемы народов (юго-)Восточной Европы”
– “Достоевский об Освободительной русско-турецкой войне из его Дневника Писателя (Ru/BG)”
– “Пожалуйста, примите наши извинения”
– “Интервюто от световно значение като (без)съзнателен жест в посока прекратяване на войната в У.”
– “Въпрос към духовно-ориентираните хора относно българо-руските отношения”
– “Письмо из Болгарии с целью укрепления наших дружественных связей”
– “Получихме международни поздравления по случай честването на националния ни празник, 3 март”
– “Войната изважда на яве най-лошото у човека, но и най-доброто. Тук можеш да научиш всичко за всеки човек…, включително и за религиозния (част 2)”
– “Важна молитва във връзка със събитията в Източна Европа”
– “Може ли един народ самоволно да се отрече от своята духовно-културна принадлежност поради преходни, политизирани, идеологизирани, суетни, егоистични мотиви”
– Отворено писмо – обръщение – призив към д-р Пламен Пасков
– Отзив за честването на 6-ти септември, огън и жупел
– на 22.09.1908 България е ПРИЗНАТА за НЕЗАВИСИМА държава
– буквата Ят свързва двата наши народа в общото ни културно-духовно битие
– Ще опазим ли паметните знаци, символи, плочи и информационни табели с исторически сведения ?!!
*****
Списък със статии по темата от втория ми сайт – в radoykova.com:
1. “Апокалиптичният дух на времето – различен ракурс”
2. “Всичко тече по план”
3. “Чета моя публикация от 2019г. и сравнявам процентът оптимизъм, който имах преди и в настоящ момент. Сравнете и вие”
4. “война прежде всего внутри сердцах и в головах людей, а потом – на поле битв”
5. “Та, чия е славата, казвате?”
6. “Фотогалерия и видео от честването на 3-ти март на Шипка, 2024г.” (плюс исторически сведения и анализи)
7. “Красива Русия / Красивая Россия в картинах”
8. “Огонек надежды (в себя, в народ) должен гореть через веру, смирение, мудрость”
9. “Не сме давали разрешение да продавате Родината ни! Не ви ли е срам пред очите и паметта на предците!”
10. “Снимката, която нарушава техните стандарти на общността, разобличава тях самите какви са”
11. “Бегство от ответственности одного народа”
12. “Славянское искусство. Славянская идея. Битва за настоящее и будуще Славянства”
13. “Относно тякои тънки взаимовръзки между (съ)участието във военното дело и демографската картина в страната”
14. “Если бы любили, если бы ценили, как Капитан Петко Войвода на деле и в жизни, тогда была бы другая судьба!”
15. “Послания Димитриса из Греции. В чем миссия русского человека? Карма неправдивости.”
16. “Имеете ли вы право утверждать что болгар не стоило Освобождать от турецкого ига?”
17. “по поводу идеи и существования болгаро-русского братства было и происходит и по сей день огромное организированное воинственное сопротивление”
———————-
Мога също така да докажа, че Русия и руския народ не бива да бъдат обвинявани за болшевизма/комунизма в статиите като:
– “Болшевизмът/комунизмът нямат нищо общо с руската народностна душа, с вътрешния душевно-духовен живот на руснаците и водачеството на Архангела им”
– “Знаците на времето: най-горчивата ирония на човешкото развитие се изля точно над Източна Европа”
*****
А сега е редно да дадем думата на гениалния български поет:
Петко Славейков
НА ЦАРЯ И РУСИЯ. ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА НА БЪЛГАРИНА КЪМ РУСИЯ
Посвещава се на руския народ
Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.
Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.
Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас –
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.
Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни –
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.
Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея –
благородна й целта.
Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.
Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!
О, бъди ни покровител
и защитник, и спасител,
ти държавни руски цар,
самодържец господарь!
Ура, ура, жив бъди!
Ура, здравствуй, цар,
православни господар!
Ура, здравствуй, цар!
Ура, ура, здравствуй, цар!
* Стихотворението е написано през март 1877 г., по време на обявяването на Руско-турската война.
*****
Война е. А на война като на война. Ще се живее ли, или ще се мре?!
Преди 3 години не бях русофил. Но русофобите усърдно се постараха да ме предизвикат. Те са поводът аз да бъда русофил, защото някой трябва да привнася баланс. Вселената се движи съгласно закономенрности. Желязна необходимост е при наличието на толкова много русофоби да има поне двама-трима русофили сред този народ – българският!
*****
България загуби много важни позиции и сега ще ви разкажа за едно ключово направление – туризмът. Тъй като държавният апарат направи така, че да изпъди руските туристи от България, с това нашата родина загуби много! Защото преди, когато хора от Русия, предимно семейства и множество деца (!) посещаваха България във връзка с курортите ни, след тази житейска опитност, прибирайки се у дома, те продължаваха да носят България в сърцето си, имаха добро чувство към тази страна и народ. За тях България бе нещо познато, близко и в много отношения – прекрасно! И това бе капиталът на България – фактът, че тя присъстваше в сърцата на русите и те по някакъв начин я обичаха. Казвам това в следствие на мои наблюдения. Случвало ми се е, когато бях в Русия, на мен да ми разказват много хубави истории за България и ми бе много интересно да ги слушам, защото това бе България през техните очи, на руските граждани! Така, например, са ми споделяли колко са впечатлени от една българска сватба, на която са били, споделиха, че такова веселие и такава издръжливост толкова продължително да се танцува и с такъв заряд – не са виждали през живота си! Разказваха ми и се смееха! Тази българска сватба ще я помнят цял живот, защото са им останали доста ярки спомени. И като цяло, именно от руснаци съм слушала много хубави отзиви за България, но говоря за години назад във времето!
Да, беше преди години. Тогава все още я имаше усмивката, имаше го и веселието, имахме и културен диалог помежду ни. Трябва да ви кажа, че като цяло руският турист е най-задълбоченият посетител на нашата страна, това е човек с неизчерпаем жив интерес към културно-духовното и историческо наследие на България. Някога имахме обмен и диалог по тези въпроси, някога. А руските деца, които посещаваха България, я обикваха от малки и носеха в съзнанието си светли, топли образи и представи. Повтарям – това бе капиталът, богатството на България!
Сега това го няма.
България загуби много.
За обичта и уважението говоря. За усмивката и радостта. За всичко стойностно, неподправено и непреходно. За Бог, който трябваше да присъства между нас, в нашите българо-руски отношения. Бог, когото поругахме, преди всичко, а след това е всичко останало…
Цитирам Анастасия Гешева:
“Русофобията е ирационална, но докато Англия я разбирам, все пак Русия е най-голямата заплаха за световното и господство, българската русофобия не я разбирам. Именно защото е поставена на несъществуващи основи, тя е ирационална и следователно слаба, нищо, че много много зъби и игли има. А пък ако се намери и някой да я финансира, става брутална и смешна в своето миниатюрно безсмислие.
Българската русофобия има дълбоки корени в историята ни. Още през Възраждането се формира и то по същия начин като сега, чрез вменяване на омраза към Русия у онези българи, които имат контакт с Англия, учат или живеят там. Както и в нейните колонии, като Османската империя например.
След Освобождението българската русофобия процъфтява, чрез Стефан Стамболов, комплексираният неосъществен революционер, страхлив, но пък завистлив, тя влиза в управлението и нанася първите огромни и фатални вреди на България, главната от които е докарването на Кобургите, кармичните враговете на българския народ тук да ни точат енергията и жизнените сили.
При Стамболов не просто искат да махнат Вазов от учебниците (то все още не е имало изучаване на Вазов), искали са да премахнат самия Вазов. Поради което той бяга в Русия, в Одеса. В Одеса, чувате ли укрозомбита?
При Стамболов е имало бой, смърт и унижения за любещите и подкрепящите Русия.
После с различна степен на ужасии, та до днес. Една и съща обществена прослойка репликира този модел. А това е модел. И ако човек иска да види, то може. (… следват множество епитети…) ”
От страничката “Христоносци”: https://www.facebook.com/hristonostsi
Благодаря Ви!
„19-И ФЕВРУАРИЙ” И „ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ”
Публикуваните по-долу два кратки текста са ярко свидетелство за духа на следосвобожденска България – за нейната историческа памет, признателност и нравствено чувство към Русия като освободителка. На фона на този език на благодарност и дълг още по-тъжно изпъква разликата с част от днешния публичен говор, в който признателността често е заменена с отрицание, а паметта – с озлобление. Сравнението не разкрива просто политическа промяна, а дълбоко отстъпление от съзнанието на нашите предци. Именно затова тези текстове заслужават да бъдат четени не само като исторически документи, но и като нравствен урок.
Текстовете са публикувани в български църковен вестник през 1908-1909 г. Запазили сме Иванчевския правопис (българския правопис преди реформата от 1945 г.), но сме използвали съвременна кирилица за улеснение на читателя.
***
ТРИДЕСЕТГОДИШНИНА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Преди тридесет години България бе географически термин: тя не бе такава, каквато е днес. Преди тридесет години немаше българска държава: България съставяваше част от турската държава. Преди тридесет години българският народ се повиваше под неправди, изниваше в злочестии, плуваше в кърви. Българските села беха ограбени, много от тех разорени, опустошени, изгорени, а жителите им изклани. Турските затвори в Европа, Азия и Африка беха натъпкани с българи, оковани във вериги. По стъгдите, тържищата и мостовете в градовете и паланките на Турция се люлееха всеки ден телата на обесени българи. Цветът на народа гинеше. Ужас и смърт се носеше в българската земя, която бе същински юдол на сълзи, страдания и кърви. Българският народ бе отчаян. Него чакаше гибел. Той бе изоставаен и забравен. Неговият духовен вожд, едничка слаба искра на надежда в мрака и отчаянието, блаженопочиналия Антим, първият български екзарх, терзан в тежките и ужасни дни, гледащ гибелта на паството си и немощен да се изправи срещу ужаса и гибелта, които го заплашваха, се обръща за милост и пощада към Високата порта, плачът на паството му, въпие за правда пред представителите на Европа и, в сетнятата минута, подиря помощ от великия руски цар. Той моли с отчаяни сълзи руския венценосец да се застъпи за гинещето христианско паство, по кръв славянско, и да не оставя да изчезне от земята един народ, който е дал книга и просвета на цялото южно-славянство.
И в най-тежките и ужасни минути българският народ, който, забравен, изоставен и обречен на изтреба, бе отчаян, чува мощния и спасителен глас на августейшия човеколюбив руски вожд, вижда и протегната мощната братска ръка на великия руски народ. Това бе глас не за смърт, но за живот. Това бе ръка не за робство, но за свобода. Гласът на руския венценосец смути царствата, удиви народите, разтрепера Турция. Цела Русия се отзова на гласа на своя вожд със синовете си, богатствата си, любовта си и самоотвержението си. Тя се саможертвува и спаси българския народ от гибел. Повече от двеста хиляди нейни храбри синове сложиха костите си за това спасение. На тия кости на самоотвержените руски синове, смесени с костите на българските опълченци и мъченици, се туриха основите на българската държава, на свободата, на културата и на бъдещето на българския народ. И преди тридесет години на 19-и февруарий (3-и март н. ст.), подир епичната побъдоносна борба, която покри със слава руското оръжие и с лаври руското войнство, Александр II-и, великият цар Освободител, даде под стените на Цариград, в Санстефано, политически живот на България. Той отдели България от хаоса и мрака и сътвори от нея държава с предели, каквито историята, етнографията и правото налагаха. От тази дата България заживе политически и взе местото си в реда на културните държави.
Всека година на 19-и февруарий българският народ чествува великият исторически акт, спомена за своето освобождение. Този ден е свещен за него и за братския руски народ. Той е ден не само за прослава, но и за длъг. На него признателна и благодарна България коленичи пред паметта на великия цар Освободител и нейн благодетел, пред тая на героите, негови храбри войници, които се саможертвуваха за свободата й, както и пред тая на всички негови съратници, които със слово и перо подготвиха и вдъхновиха великото освободително дело. На него България се моли и за дългоденствието на царствуващия руски венценосец и за доброчестината и величието на благородния руски народ, покровители и добродейци на българския народ.
Тази година тържеството на чествуването ще бъде по-величаво и по-възторжено. Българският народ ще празнува тридесетгодишнината на своето освобождение и на своя политически живот. И от какво може да изрази той на този ден превизпрените чувства, които крие в дълбочината на душата си към мила и братска Русия? С какво може да засвидетелствува по-осезателно своята дълбока признателност и безпределна благодарност към великия руски народ и към неговия августейши венценосец? С живота си от тридесет години, с делата, които е извършил, с придобивките, които е постигнал в културата, с напредъка, който е направил, със задачите, които е постигнал, с идеалите, които преследва, със съзнанието на дълга, който има, както и с усилията да изпълни този дълг. Делата се видят. В народна просвета той достигнал, и дори изпреварил, количествено съседите си, които са почнали по-рано от него да работят. Той е открил училища във всички села. В 1879 г. без гимназия днес брои 28 пълни гимназии, 17 мъжки и 11 девически, 18 специални средни училища, военно училище с гимназия, военно училище за запасни офицери, две духовни семинарии, 5 педагогически училища, 3 земледелчески училища, 3 търговски и пр. А всички тия училища съставяват висшето рисувално училище и университетът. Той е подобрил качествено и е увеличил количествено интелигентните си сили по просветата, администрацията, правосъдието: в първоначалните училища преподаватели, в големата си част, са педагози, гимназисти или семинаристи, в гимназиите преподавателите, с малки изключения, са с висше образование, в университетите четат професори повечето с име в науката, в правосъдие, в администрация, във финансии и пр. заседават правници, доктори или кандидати. Книжнината качествено е отишла напред; в нея боравят сили, чиито творения я издигат. Броят на културните дружества е нарасъл и постоянно расте. България е измрежена с железници, некои градове са пресъздадени изцело, а некои в отделни квартали. Две пристанища са направени. Селата се подобряват – църкви, училища и читалища ги красят. Редом с всичко това личи и успехът във военно отношение. А над всичко ce изправя общото желание да се върви напред и общото недоволство, че постигнатото е малко и не е онова, което е могло да се постигне в полето на културата в период от тридесет години. Ала наедно с това стои най-малко познатото – общото съзнание у учители, писатели, обществени дейци, сановници, чиновници, граждани, у бащи и майки, у народ, че постигнатият успех е непосредно свързан с делото на великия цар Освободител, с жертвите на благородния руски народ и с костите на хилядите руски и български герои. И по свещен дълг те всички присаждат това съзнание на истината в поколението. Това съзнание е силно и дълбоко. То е луч на гореща признателност и на безпределна благодарност. То сияе във всеко българско семейство. То се кюлтивира с любов и грижа във всеко българско сърдце. То се присажда и от българската книга и от българското изкуство. Българските поети са го овековечили в ред свои творения. Паметникът на цар Освободителя и на неговото велико дело, издигнат на стъгдата пред народното събрание в столицата, е така също конкретен израз на благородно съзнание, на вечната признателност и благодарност на българския народ към неговия най-велик благодетел. Но има друг паметник по сяен, по-величав и по осезателен, който предава от род в род истината и признателността: той е сърдцето на българския народ. Този паметник е жив. Той е навред в българската, свободна и несвободна земя: във всеко българското селение, във всека българска хижа, във всеко българско сърдце. В други ден, на 19-и февруарий (3 март н. ст.), той ще се разкрие. В този ден светът ще го види, ще види българският народ, коленичил пред божия олтар, съединява молитвите си с тия на своята църква. Светът ще види българският народ в църквите молещ благоговейно с признателни сълзи милостивия Бог да упокои в селенията на праведните благата душа на великия цар Освободител, който остави на човечеството в дела своята любов към ближните и своето самоотвержение за тех, да упокой и душите на хилядите руски герои, които с мъжеството си и самоотвержението си подкрепиха великата човеколюбива мисъл на своя вожд и изкупиха свободата на братски народ. Той ще възнесе горещи молитви и за дългоденствието на нине царствуващия руски цар и за доброчестината и величието на руския народ. В българските храмове ще се срещнат и прегърнат благодеянието и признателността – първото луч на руската велика душа, а втората на българското сърдце. Признателна България се готви за редко тържество на 19-и февруарий. Това тьржество ще сближи още по-силно освобоители и освободени. To ще окрили България да върви с по-твръди стъпки напред. А нейният напредък ще бъде най-силния израз на нейната дълбока признателност към братска Русия и към великия цар Освободител.
Тс.
———
Източник: Тс., „Тридесетгодишнина от освобождението на България”, Църковен вестник (София), бр. 7, 15 февруарий 1908 г., с. 73–74.
***
19-И ФЕВРУАРИЙ
Това е ден на велики християнски дела и скъпоценни славянски исторически спомени. Всека година Българската църква възнася горещи молитви към Всевишняго да упокои душите на техните творци, паднали геройски на „поле брани”.
Всека година тя се моли горещо за здравието и дългоденствието на живите герои, техни творци, както и за здравието, благоденствието и величието на благородния руски народ.
Всека година тя с българския народ си спомня безпримерните дела. Те са велики: братския руски народ се саможертвува за свободата на България.
Всека година тя д българския народ повтаря славянските исторически спомени. Те са така сащо велики: руското победоносно оръжие накара Турция да признае не само свободата на България, но и нейните етнични предели, които българският народ запазил през векове с верата си и с ралото си.
Преди 31 години на 19 февруарий (3 март н. ст.) тия предели се начертаха от Царя-Освободител и светът ги нарече Сан-Стефанска България.
В Берлин Европа смали тия етнични предели на хартиената карта и онищожи Сан-Стефанска България, ала те оставаха незасегнати в живата карта – в душата на освободени и освободители.
Сан-Стефанска България живее.
Разпокъсана и раздалена политически, тя е обединена духовно: свързва я една вера, една кинга, свързват я едни традиции и едни копнежи. Мъчена и онеправдавана, тя, в своите части, живее и протестира срещу неправдите. Тя се бори да самосъхрани частите си цели и чисти. Това е нейно право и нейн свещен дълг.
И всека година на 19-и февруарий българският народ си спомия правото, което има, и дългът, което му налага то. Неговата душа, която прониква всички части на разпокъсаното му тело, трепва на тоя исторически ден от болки при лютия спомен, но не се отчайва. Нейната вера e дълбока. Нея съгрева самоотвержения пример на чистата, света и велика душа на руския народ, който пръв се застъпи за пределите и правата на българския народ.
България, съединена през 1886 година и царство през 1908 г., чувствува всичките болки и всичкия дълг към правото на българския народ. Тя нема да го отстъпи. Тя нема и да чака да и го дадат. Тя ще го дири и ще го вземе с култура, енергия, воля, самоотвержение.
Онова, което руското оръжие създаде, и Европа онищожи, Бългаия независима е призована да възсъздаде. Това й говори и напомня 19-и февруарий. Това й напомня свещената памет на великия Цар-Освободител и на хилядите паднали герои, делата на които всека година на 19-и февруарий българският народ с признателност си спомня и за упокоението на които Българската църква горещо се моли.
Д.
———
Източник: Д., „19-и февруарий”, Църковен вестник (София), бр. 7, 21 февруарий 1909 г., с. 77–78.
———
Страниците с оригиналния текст:
Блаженнопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича, и всех воинов падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем, всегда, нине и присно, и во веки веков. Амин.
“Русия е единствената страна в Европа, където има достатъчно идеализъм, за да воюва страната заради чувства. Народът й не отказва да се жертва в името на вярата и братството. Внимавайте да не доведете тези чувства до крайност.”
генерал М.Д.Скобелев
“Россия – единственная страна в Европе, где достаточно идеализма, чтобы воевать из-за чувства. Её народ не уклоняется от жертв за веру и братство. Остерегайтесь довести эти чувства до крайних пределов.”
генерал М.Д.Скобелев
Духовно изследователство 
Leave a comment