Посланието на Волтер и нашето съвремие

До всички тези индивиди, които ме трият, забраняват, и ме нападат с цел да не участвам в обществени обсъждания и дискусии и във връзка с последния пресен случай, но на база на натрупана планина от такива подобни обноски в общественото пространство, идеен и етичен живот, който споделяме съвместно, ще кажа следното:

Нямам за цел да настройвам някого срещу някого, нито пък ви подканвам да взимате страна, не. В името на обективността съхраних на свой носител и в мое пространство, изтритото ми изказване, което има дълбоки основания и аргументация. Така например, ще поясня защо споменах Турция, макар че обсъжданата тема бе друга. Защото в същата група се тиражират опасните твърдения, че българите очакват и са съгласни да загубят територия от родината си в полза на юго-източната ни съседка и НЯМА ПРОБЛЕМ в такива декларации, масово хората изповядват приемането и съгласието си, с реплики като: “Всичко върви по план” и услужливи въпросчета като: “Дулово влиза ли в очертанията на картата? (направена от Турция с новите и граници), “Защо не вземат и София”… и т.н., все коментари от сорта “Ела, кумчо, изяш ме”, “Идват ли вече да изпълнят замисъла на тази карта?” ???!!!!

В същото време, единичното включване на г-жа Юлия Радойкова, едно-единствено като коментар, не като публикация дори, бе посрещнато с множествени УДАРИ С БУХАЛКАТА по главата! Грубо, арогантно, с тотална нетърпимост. Нетърпимост до размер на прегазване с танк! Ето защо продължавам да казвам, че войната преди да бъде на бойното поле е в главите, сърцата, душите на хората!

Другият важен момент е, че такова посрещане на мое изказване е твърде често срещано явление. Една и съща реакция при множество индивиди, като агентите Смит от “Матрицата” са! И аз разбирам, че съдейки от поведението ми, тези хора са съгласни да съм ЖИВА само и единствено под формата на растение; растение, фон, безмълвна или ръкопляскаща публика, но човек БЕЗ мнение, БЕЗ позиция, БЕЗ споделяне на мироглед, убеждения, ценности.

И всеки път, когато те реагират толкова войнствено, без задръжки, без спазването на елементарна ЕТИКА в обноските си, те всъщност ми казват: „МРИ, мри, мри! Не искаме да живееш!“ Точно така го чувствам, да, да, чувствам, макар че мнозина принизяват моето фино възприятие на света окачествявайки го с „емоции“, те грешат, при мен е съчетание на изострена чувствителност към важните и същински детайли от живота, в съчетание с натрупани познания и житейски опит. Но ако речниковият им запас съдържа единствено понятието „емоции“, когато говорим за тънко и сложно вътрешно устройство на човек, това е техен проблем и недостатък и г-жа Юлия Радойкова не e виновна за това.

Защо казвам, че когато ме цензурират, т.е. възпират да допринеса в дискусията, в която би трябвало да се срещнат различни гледни точки и възгледи, сякаш ми казват наяве: „Мри, а ако ще съществуваш, то само и единствено под формата на растение – същество БЕЗ мнение“. Защото за мен да мисля, означава да живея и лишавайки ме от правото да изразя мнение, възпрепятстват моето участие в мисловния, а значи и в умствено-духовния живот на нашето общество. А мисълта е в основата на всичко, тя е фундаментът. Има ли един човек правилна постановка на мисълта, той е на правилен път. Има ли едно общество, един народ права мисъл, значи има бъдеще, има положително развитие. Сега разбрахте ли ме? Разбрахте ли степента на престъплението? ……

Има една мисъл на Волтер, която трябва да достигне до всички сънародници и те да медитират върху нея:

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“

И докато нашите сънародници не осмислят, дълбоко не осмислят и не приложат в живота си посланието на Волтер, за тях валидна ще бъде следната публикация от блога ми, ще посоча един ярък цитат от моите коментари, под статията ми:

„ Препрочитайки Станислав Стратиев. Защо нямаме Шекспир.

Българинът не признава диалога. Тази форма отсъства от всички сфери на живота му. Нескончаеми монолози, последвани от бурни ръкопляскания. И обесване на противната страна. Това е българският диалог. Той въобще не дава думата на другия. Не го и изслушва. Слуша го, но не го чува. През това време му крои мярката. Той нито за миг не допуска, че и някой друг може да е прав. Българският диалог са всъщност два огромни монолога, които завършват с прочутата фраза :”Като не щеш мира, на ти секира!” И със самата секира.

Ние въобще не можем да си представим, че e възможно да се води спокойно разговор, в който да се отстояват три или четири гледни точки и разговорът да свърши нормално. Тоест само със средни телесни повреди. Ако някой се опита да отстоява своето, а не нашето мнение, ние пием вино от черепа му. Това ни е диалогът. Монологичната форма е единствената форма, която властва на Балканите. Неслучайно големите драматурзи тук са рядкост. А Шекспир просто няма. И няма и да има. Затова, ако има нещо гнило, то е в Дания. А тук всичко е свежо и прясно. Затова и крал Лир полудява там, а тук властва щастливо и носи кърпените си чорапи до дълбока старост. Затова Хамлет там се съмнява, а тук вярва безрезервно. Затова и Ричард там дава кралството за един кон, а тука даваме кон за кокошка.

По същата причина тука удушаваме всичко – без разлика дали е Дездемона, или не, стига да е прекрасно и различно от нас. “

(“Мотиви за кларинет”, 1997 г.)

И още нещо, аз дълго търпя и не боравя с вашите агресивни нападателни методи (методи на злото), дами и господа, но сте в грешка, ако си мислите, че съм мравка за стъпкване! Дълбоко грешите.

Нападките на лична основа показват вашето безсилие, мисловна и духовна немощ да оборите моите аргументи и качествени анализи! Нищо не постигате, когато изливате своята жлъч, освен да проваляте себе си. Фактът, че не се занимавам със самохвалство, не се перча, не се самоизтъквам, не означава че ще замервате с боздуган на всички посоки. Не ви дължа отчет, нито пък ще доказвам за наличието на мои постижения, достойнство, принос, чест. Това го пазя за очите на Бога, Неговото мнение е важно, пред вас не изпитвам потребност нито да се изтъквам, нито да се доказвам. Само предупреждавам, че системният и широко разпространен похват – да се отклонява дискусията от изначалната тема по същество, която е общочовешка, с обществена значимост, в параграф – лични нападки е много лош стил, много лош стил. И хората, които упражняват това са сатрапи и палачи на Свободната философска мисъл, както и на моралността и човеколюбието!

Допълнително, ограниченото приковаване към наложените “авторитети”, което преживяваме на гърба си днес, доказва актуалната критика на Щайнер, който казва:

„Налице е помрачаваща страст да се изпада в заблуди, благодарение на вярата в авторитета! В съвременния свят вярата в авторитета е придобила чудовищни размери и под нейното влияние се развива определена безпомощност у хората, що се отнася до способността за преценка. Ние сме изцяло оковани във вярата в авторитета.“ (GA 168, 1916)

Културата винаги е резултат от колективна дейност, липса или наличие на приемственост между поколенията и взаимно споделени ценности сред всички участници от дадената общност/група/народ.

Моят призив е за повече уважение към ближния (колкото и да го чувстваме далечен), за проява на етика, сърдечен такт и широта (всеобхватност) на мисълта. Всеки, който осъжда по този лековат начин (на база органична антипатия при определяне на чуждото – несвойствено за самия себе си), не желае да вникне в мирогледа на другия, посяга на личната му свобода за себеизява, не желае да почете силните му страни и достойнства (Божията искра в този човек), а често дори не разбира какъв личен принос има този човек/тази група от хора за цялото; не разбира колко е важно да има разнообразие във възгледите, а ако отсъстват такива, това обрича на невежество, сивота и катастрофално обедняване на мисловно-идейния и духовен колективен живот!

_________

Oще по темата, писано на 23 август 2024г.

Чтобы опознать одного человека нужно с ним провести спор, в котором вы на противоложных мнениях.

В Болгарии ещё говорят, что нужно с этим человеком съесть мешок соли и только после этого у вас будет реальное представление о нем.

Стих, Наталья Дроздова — “Спасибо всем, кто нам мешает”:

“Спасибо всем, кто нам мешает,

Кто нам намеренно вредит,

Кто наши планы разрушает,

И нас обидеть норовит!

О, если б только эти люди

Могли понять, какую роль

Они играют в наших судьбах,

Нам причиняя эту боль!

Душа, не знавшая потери,

Душа, не знавшая обид,

Чем счастье в жизни будет мерить?

Прощенья радость с чем сравнит?

Ну как мудреть и развиваться

Без этих добрых злых людей?

Из ими созданных препятствий

Возникнут тысячи идей,

Наполненных добром и светом

И повторю я им сто раз:

СПАСИБО ВАМ за всё за ЭТО,

Ну что б мы делали без ВАС?!”

_________________

Псалтирь 93

< Боже отмщений, Господи, Боже отмщений, яви Себя!

Восстань, Судия земли, воздай возмездие гордым.

Доколе, Господи, нечестивые, доколе нечестивые торжествовать будут?

Они изрыгают дерзкие речи; величаются все делающие беззаконие;

попирают народ Твой, Господи, угнетают наследие Твое;

вдову и пришельца убивают, и сирот умерщвляют

и говорят: “не увидит Господь, и не узнает Бог Иаковлев”.

Образумьтесь, бессмысленные люди! когда вы будете умны, невежды?

Насадивший ухо не услышит ли? и образовавший глаз не увидит ли?

Вразумляющий народы неужели не обличит, — Тот, Кто учит человека разумению?

Господь знает мысли человеческие, что они суетны.

Блажен человек, которого вразумляешь Ты, Господи, и наставляешь законом Твоим,

чтобы дать ему покой в бедственные дни, доколе нечестивому выроется яма!

Ибо не отринет Господь народа Своего и не оставит наследия Своего.

Ибо суд возвратится к правде, и за ним последуют все правые сердцем.

Кто восстанет за меня против злодеев? кто станет за меня против делающих беззаконие?

Если бы не Господь был мне помощником, вскоре вселилась бы душа моя в страну молчания.

Когда я говорил: “колеблется нога моя”, — милость Твоя, Господи, поддерживала меня.

При умножении скорбей моих в сердце моем, утешения Твои услаждают душу мою.

Станет ли близ Тебя седалище губителей, умышляющих насилие вопреки закону?

Толпою устремляются они на душу праведника и осуждают кровь неповинную.

Но Господь — защита моя, и Бог мой — твердыня убежища моего,

и обратит на них беззаконие их, и злодейством их истребит их, истребит их Господь Бог наш. >

————————————

на български това е Псалм 94:

Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? –

Оня, Който е поставил ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

Господ знае, че човешките мисли са лъх.

Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И когото учиш от закона Си,

За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.

Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.

Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.

————————————

Махатма Ганди за човешкото достойство (във връзка с атаките срещу него):

< Много хора, особено невежите хора, искат да те накажат, че казваш истината, че си прав, че си себе си. Никога не се извинявайте, че сте прави или че изпреварвате с години своето време. Ако сте прави и го знаете, говорете смело.

Лесно е да си в тълпата, но се изисква смелост да си сам.

Когато говорим за съвест, законите на мнозинството нямат място.

Едно „Не“, прошепнато с най-дълбоко убеждение, е по-добро и по-велико от едно „Да“, казано, за да гали ушите, или по-лошо: за да се избегнат неприятности.

Те не могат да отнемат самоуважението ни, ако не им го дадем.

Първо те игнорират, после ти се присмиват, после те нападат и накрая печелиш.

Смелият човек би предпочел смъртта пред отказа от човешкото си достойнство. >

————————————————

Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си (6 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 18.Х1.1923 г. в гр. София):

“Сега, всички вие трябва да имате един определен идеал за живота; вие трябва да знаете в какво седи същността на този живот. Кога се уронва престижът на някой човек? – Престижът на човека се уронва, когато някой му каже една лъжа. Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и да държи, този човек повдига вашия престиж. Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица. Попаднете ли в такава улица ще трябва да се връщате назад. Вие трябва да турите в живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? – Това знание, което ще ви ползва не само през този живот, но и през бъдещите векове на вашите съществувания. Ако придобиете знание, което ще ви ползва само през този живот, вие ще бъдете една посредствена личност в живота. Такова преходно знание е потребно само за забавление, но всеки от вас трябва да има в живота си една положителна идея, към която вечно да се стреми.”

————————————–

МОЛИТВА НА СИЛИТЕ (Б. Дуно)

Господи на Силите, разпръсни всички лоши помисли на … (враговете ни) и на всичкото съдружие, което е с тях, и на всичките други тъмни сили, които искат да спрат Твоето Свято Дело на Земята. Разбий козните им!

Да бъде, Господи, както Си казал: „Мое е отмъщението и мъздовъздаянието.“

Да се прослави Името Ти, Господи, на Земята и да Те познаят всички, че Ти Си Единият, Истинният Бог – Спасител на мира – Христос. Благослови всички, които Те познават и Ти служат с Дух и Истина.

Твоята бащинска десница на охрана и покровителство да бъде върху ония, които се подвизават в Твоето Име.

Да се изпълни, Господи, Волята Ти на Земята и да се въдвори Царството Ти на Земята, сега и през всичките векове.