Относно тякои тънки взаимовръзки между (съ)участието във военното дело и демографската картина в страната

Излагам свое различно мнение от общоприетото. Популярно е да се говори в полза на идеята за покачване на статистиката за раждаемостта в страната (хубава идея сама по себе си). Аз обаче обяснявам, че за да има положителна демографска конфигурация, трябва да се решат въпроси: 1, 2, 3, 4, 5. При това, в мирно време. В ситуация на военно участие с българско знаме, възниква допълнителен въпрос за разрешаване. Когато с българско оръжие се убиват българи и руснаци, това някак си отвътре (т.е. от душата) не поражда желание за прираст на народа, този народ, който е изработил собственоръчно в заводите си и изпратил тези оръжия и военна техника и включващ се във военните действия, както и във войнстващата пропаганда срещу близък, братски народ.

Не, не, не, в никакъв случай не казвам България да променя политическия си курс, моля ви се (зная, че ме четат и опоненти).
Но поне не говорете за подобряване на демографията като общонационална кауза и заветна цел (като лична ваша кауза – да, така разбирам). … Имайте смирение и приемете последствията. Всичко си има последствия. Военното участие на България дава отражение и предизвиква бъдещи резултати. Дали искаме да ги приемем, или не, Вселенската Мъдрост няма да ни пита, а ще въздаде всекиму според заслугите и както подобава (с надеждата да се поправи в бъдеще). Всемилостив, всеистинен, всемъдър и дълготърпелив е Господ Бог, но до кога ще се изпитва дълготърпението и милостта Му? И как ще се изкупят причинените злини?
Иван Вазов е казал:

“Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.”

Опирайки се на посланието на великия писател и поет И. Вазов, българчето, което се ражда в България е СВОБОДНО, живеещо в край СВОБОДЕН, а не е поробено в колонизирана държава – прислужница на псевдо-елит съставен изцяло от yes-мени! …
Как да си възвърнем свободата (суверенитета) е предмет на отделен разговор, но аз повдигам и въпроса за втория тип потисничество, вътрешно – когато твоите сънародници те наричат “русороб” с презрение (този епитет се тиражира дори в официалните медии), опитвайки се да те наскърбят и същевременно когато останалото, иначе много разумно мнозинство, не взема участие по дадения проблем, а абдикира напълно, тогава възникват въпроси… Възникват размисли, водещи до изводи.
До тук бе встъпителната част.

Напоследък се натъквам на случаи при които наши сънародници, все от мъжки пол, в публичното пространство надигат тревога относно демографския срив в България. Повтарят сведенията за статистиката за раждаемостта в нашата родина, с пожеланието някак си да се увеличи. По презумпция и открай време, повдигането на този въпрос се възприема като израз на патриотично чувство.
В мирно време, човек може да склони и да каже, че ще се бори с проблемите вътре в родината и въпреки тях, ще действа с принос. Проблеми, свързани с вредното държавно образование, материалистичната медицина, особено когато налага неправилните си практики със задължение, вредното законодателство и т.н., като стигнем дори до вредното конвенционално земеделие… Изобщо, темите и въпросите за разрешаване са много… Но пак повтарям, в мирно време…

Войната, обаче, има свойството да разобличава до краен предел самоличността на всекиго. И ако в ситуация на мир, можем да склоним и да кажем, че положението е относително поносимо, то в ситуация на война – може да стане непоносимо, а то ще стане такова за тези, които отказват да бъдат съучастници в престъпление, предатели или равнодушни граждани с битово мислене и без обществена ангажираност и отговорност. И аз ще се обоснова защо е непоносимо, защото дори и да допуснем, че такава е участта българска родината ни да бъде член на престъпни, упадъчни организации в качеството на най-нискорязрядна слугиня, то реалността, при която няма подкрепа и задружност на противопоставящото се ядро срещу този дневен ред, влияние и пропаганда, то тогава разбираш, че няма колективност, следователно няма солидарност, следователно няма здрави дружини, следователно няма качествен обществен живот, а обратното – царува максимата: „всеки да се спасява поединично“, в съчетание с „преклонена главица сабя не я сече“.

При тази война загиват нашите духовно най-близки, единоверни и единосъщностни, които са неразделна част от нас самите. България подпомага разгръщането на този процес, давайки своята дан. Твърде малко се прави като компенсация на тази злина и изправителна дейност под някаква форма! В същото време, активното и шумно малцинство, което разпространява русофобското си настроение и заявява, че има ясна и твърда позиция (про-западна, грантово мотивирана), на практика прави невъзможно осъществяването на съществуващата хипотечно възможност от името на целокупния български народ да се вземе решение за промяна на този курс, който определяме за пагубен, зловреден, нежелан и застрашаващ бъдещето на родината ни. Защото за вземането на такова решение се изисква единство, сплотеност, споделеност в борбата и отстояването. Другата невъзможност, която се поражда, поради активността на споменатото шумно малцинство е невъзможността Русия да помогне на България. За да го направи, това трябва да стане с желанието, апела (а ген. Решетников говори още по-категорично – че първо е нужен подвиг на народа, позовавайки се на хронологията след Априлското въстание през 1876г) на българския народ. Когато обаче имаме ядро от лица с българско гражданство и живеещи в България, непрестанно повтарящи Западната реторика и работещи за скъсването на всички връзки с Русия до степен на водене на открита война срещу нея, тя няма как да помогне от своя страна, дори и да пожелае, защото ще бъде обругана, охулена, несправедливо обвинена и свирепо нападната от тези същите. Ето как се очертава обществено-политическата рамка.

От всичко гореизброено, правя заключението, че въпросът за демографията в България не е национален въпрос, а изключително личен! Моето мнение е че е неуместно да се говори за увеличаване на раждаемостта у нас, при зададената посока в съчетание с висока степен на апатия, безразличие, а също така агресия и нападки на лична основа. Не е уместно, защото:

1. тези новородени деца с българско гражданство трябва да се родят като колониално подчинени на въпросните вредни световни организации;
2. тези новородени ще трябва да четат и слушат за себе си че са от народ на предатели и че те самите са предатели, щом са се родили сред такъв народ, който не подлежи на промяна в друга посока;
3. тези новородени ще трябва да изучават съвременната история като история, завещана от предците им;
4. тези новородени се явяват преки наследници на културния облик и модел, зададен от съвременното българско общество;
5. тези новородени ще усетят на главата си тежестта на българската карма…
6. не е морално, нито етично да се тревожим за демографския прираст в България, когато от българско оръжие загиват както българи, така и руснаци, при което нито българския народ, нито българската държава прави нещо (съществено) за възпирането на този процес.
   
   Извод: Въпросът за повишаването на раждаемостта е бил, е, и ще бъде изконно личен, субективен въпрос. Той не е национален, след като ние не сме единна нация, отстояваща общи ценности с очертани общонационални краткосрочни и дългосрочни цели, задачи, мечти, идеали и перспективи. От както стана явно въвличането на България във войната, този въпрос е редно да бъде оставен само за у дома, не за публичното пространство с цел агитация на народонаселението. Защото има кадри, говорещи толкова силно сами за себе си, че сериозността на фактологията в тази връзка, драстично намалява желанието за прираст на нацията – кадри относно военното участие на България и националното знаме на военната техника и оборудване, които пътуват за фронта. Това предизвиква нежелание и отказ да се води този разговор в изначално желаната положителна посока.
   Един военен – генерал Димитър Шивиков, се изказа публично против и бе – забележете – сам самичък в обръщението си (виж видео 1), а от репортаж за военните, участващи по сценария на господарите, са запечатлени стотици (виж видео 2).
   
   Моята държава е тази, която не членува във въпросните организации. Поне по дух и сърце! Бих изтърпяла членствата на родината ми и неприятният политически курс, ако имаше среда, която да повдига, насърчава, окрилява, посредством необходимата съпричастност и излъчен душевно-духовен импулс и живот.
   Обаче сега си мисля за друго. Някой трябва да компенсира по някакъв начин фактът за човешките загуби на руския етнос. Кой ще компенсира и как? След като не се използват общоизвестните мирни методи в наличност (от първа позиция), явно ще бъдат задействани методи от друг характер (от втори план зад сцената).
   
   Защо го казвам ли? Защото не приемам това, което се случва. Защото, освен политиката, в българското общество има твърде много оскърбления; нашите сънародници демонстрират и излъчват висок градус на враждебност, заклеймяване и не пестят грозните си думи при среща с човек на противоположно на тяхното мислене. Така, например, дружествено настроените към Русия се наричат русороби, слуги/агенти на Кремъл, Путинисти и подобни; Костадин е наричан презрително „Костя“ и „Копейкин“ не заради някои негови политически ходове, а именно заради дружествения си тон към Русия, само поради факта, че е за нормализиране на отношенията с Русия; на такива като нас им се казва да си хващат куфара и да заминават за Москва, щом не им харесва евро-атлантическа България. Всичко това се пише и говори монотонно, без да има насреща дружина, среда от подкрепящи съмишленици и сънародници, които да се противопоставят на този тип поведение, заставайки на страната на обективната истина.
   
   И още нещо, загрижените за демографията на България, би следвало да кажат поне едно изречение за демографията на единоверната покровителка братска Русия, за тяхната демография не сте ли обезпокоени? Знаех си аз, знаех си, че на мнозина им е толкова чуждо това светоусещане, че се питат как изобщо ми хрумва да повдигам този въпрос. Та нали Русия е нещо чуждо, далечно, а ние трябва да си гледаме нашия двор и дередже.
   
   
   1. Видео 1:

2. Видео 2:

Ген. Решетников казва, че целта на американците е руснаците да се откажат от Русия, а българите – от България.
Много е прав!
Оставям размислите за вас,
да се помолим за избавление от световното зло:


Молитва за събитията (Беинса Дуно)

Господи на Силите, ние, Твоите чада, се обръщаме към Тебе в тези страшни времена, които човечеството преживява, с молба да чуеш трепетите и желанията на нашите души. Не е скрита за нас угрозата, която е надвиснала над човечеството на тази планета и която всеки момент може да се разрази над главите ни. На изток войни и кръвопролития, на запад войни и кръвопролития. Разумни човешки същества гинат и никой не се замисля за живота им. Всеки счита брата си за смъртен враг и ратува с всички средства за неговото унищожение. При тия разбирания стана опасно да се живее на Земята.

Черната раса се е развилняла и иска да унищожи цялата култура, която е резултат на усилията на Великите Духове, които от векове са посещавали и ръководил това човечество. Знаем, че това е резултат на нашите минали прегрешения и това е ликвидация на прегрешенията ни, но не ни заставяй да платим всичко наведнъж, защото едва ли бихме намерили сили за това.

Господи, молим Ти се, отложи събитията, дай ни отсрочка за тази ликвидация, за да можем по – леко да понесем това, което ни предстои. Направи известно смекчаване, за да бъде поносимо. Господи, превърни всичко на добро!

Да се затвърди неутралитета на България, за да може Твоят пратеник да завърши мисията Си несмущаван. Съкрати страданията на човечеството заради избраните и въдвори мир на Земята.

Направи по-скоро пробуждане на съзнанието, за да се въдвори Царството Ти на Земята и всички човеци да отправим хвалебните си песни към престола Ти за величието на Твоето Име.

Благослови, Господи, славянството в лицето на българския и руския народи!

Амин.