Добър ден на всички, пишещи на Кирилица! Подгответе се утре да изпеете, заедно с подрастващото поколение край вас, химна на Книжовността, Просветата, Славянската писменост и култура!
Ще публикувам оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“ с един малък коментар от мен. В 4-тия куплет се казва: „духовно покори страните, / които завладя със меч!“,
лично аз заменям тези редове с другата известна версия (не от автора): “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”. При цялото ми уважение, признателност и почитание към Стоян Михайловски, предпочитам втория вариант и ще поясня защо. Българският народ никога не е покорявал никого, дори и духовно. Самата дума „покоряване“, както и другата употребена дума там – „завладя“ нямат благородна природа, смислов заряд и не са типични за духовната същност на българите.
Ето защо, заменям оригиналния вариант. С това не налагам нищо, само казвам от какви съображения се ръководя. Това не е забележка към автора на стихотворението, станало песен и химн, а усъвършенстване на положената от него основа, за което изразявам най-искрена благодарност!
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
// духовно покори страните,
които завладя със меч!…” // ***
=> “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Аз което разбрах е, че за славяни като културен феномен започва да се говори след официалното създаване на нашата азбука през IXв. и разцвета на писмеността въз основа на преводите на християнска литература на роден (разбираем) език.
За славянски народ се говори в първата творба на славянската декламативна поезия, ще посоча текст написан или от Св. Кирил Философ или от епископ Константин Преславски, живял през IX-X в. Факсимиле от Асеманиевото евангелие – старобългарски глаголически препис от X-XI век, което са пророците някога предрекли:
” Проглас към Евангелието
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),
защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12).
Ето, сбъдва се в Седмия век то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан –
те всички хора учат, като казват:
“Които красотата на душите си
съзирате – обичайте и радвайте се”.
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън –
вникнете сега с целия си разум!
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона божи,
Закона – писмен и духовен,
Закон, откриващ рая божи.
Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).
А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
“Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни” (по 1 Кор. 4:19).
Кой човек, прочее, не ще разбере?
Кой не ще прибави мъдри притчи,
тълкуващи ни верните беседи?
И както тленността телата овладява –
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,
когато от храната са лишени –-
тъй всякоя душа от битие лишена е,
когато божият живец й липсва,
когато Словото на Бога тя не чува.
И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: “Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.
Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.
Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.
А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.
А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага да убият,
принасяйки добра победа Богу,
на плътта отбягващи тлението скверно.
Животът чрез плътта е сякаш сън!
Неподдаващите се, стоящи твърдо,
за Бога ще са като воини,
стоящи вдясно при престола божий,
когато с огън той народите ще съди,
ликуващи със ангелите вечно,
и Милостивия славещи непрестанно.
И винаги със писаните песни
възпяващи Бога, човекомилосърдния,
защото нему подобава всяка слава,
и чест, и хвала божия навеки,
с Отца и със Светия Дух
за вечни векове от всякое творение.
Амин!”
Още послания по повод на този велик празник:
По случай 1000-годишнината от блажената кончина на Свети Кирил – Константин Философ, на 14 февруари 1862 г. именитият руски поет, дипломат и общественик Фьодор Иванович Тютчев, член-кореспондент на Петербургската Академия на науките, е написал великолепното стихотворение „Великий день”. В неговия последен куплет звучи неотменим вечен призив:
” На чужденци не вярвай, роден край,
лъжливата им мъдрост е пиянство.
По примера на Кирил обещай
да служиш на Великото славянство. “
В оригинал:
” Не верь, не верь чужим, родимый край,
Их ложной мудрости иль наглым их обманам,
И, как святой Кирилл, и ты не покидай
Великого служения славянам… “
1869 г., Ф. Тютчев
“Старобългарският език е най-старата засвидетелствана форма на славянските езици, а ние видиш ли не сме славяни.”,
коментар:
Разпространено е доброто полание да се чете повече, но искам да допълня, че четенето не е гаранция за правилно и праведно поведение. Дори Библията потвърждава това, като разобличава именно фарисеите и книжниците, които въпреки че са чели много, на практика са борци срещу Исус Христос и проследявайки Евангелските текстове виждаме как постоянно Го дебнат в засада, опитвайки се лукаво и “културно”, въз основа на прочетеното (!), да Го нападнат и да Му попречат! Христос всеки път им дава достоен отпор и ги поставя на място, така дава пример и на нас как да се отнасяме към книжниците и фарисеите. Четенето без духовен стремеж е загубена кауза или в най-добрия случай нещо относително. Правилото, оповестено от Щайнер е абсолютно точно – за човек, поел по пътя на духовността, една крачка в познанието трябва да бъде съпътствана с 3 крачки в областта на моралността! Ето защо добавям от себе си че към четенето трябва да добавим и вътрешната чистота и одухотвореност на мирогледа по такъв начин, че да можем да различаваме, да разпознаваме, да се ориентираме правилно и най-важното – да имаме необходимите качества да прилагаме и да вливаме в живота прочетената мъдрост, която има действителна стойност и в името на която посвещаваме своите жизнени сили!
Още нещо от Щайнер, той ни предупреждава, че не малко книги са писани под водачеството на самият Ариман. На корицата може да има име на автор, но същинският автор е Ариман. Повече от ясно е какво въздействие има тази литература!
Защото, какво правят някои хора от академичните среди, с титли, звания и написани книги зад гърба им? Някои се занимават с това да ангажират цялата общественост в България, да препълват конферентните зали за да ни обясняват, че, ние българите нямаме нищо общо със славянството, че “История славяно-българска” на Паисий Хилендарски е в същност “История славно българска”, тъй като за славяни не може да се говори!, че нашата писменост не е също така славянска и в своята фанатичност стигат до там да ни убеждават, че Кирилицата трябва да я наричаме за най-правилно “Българица” и в никакъв случай, при никакви обстоятелства “Славянска писменост”!
Не съм съгласна с тази пропаганда и инсинуация. Между другото, тези същите многознайковци са от отбора, подкрепящ международната терористична криминално престъпна организация НАТО и с дейността си способстват за идейното, мисловно, волево пречупване на българския народ в посока водене на явна война срещу Русия.
Днес се води война срещу Славянството, то е на прицел и основна жертва! В тази връзка, от изключителна важност е да разбираме, че културно-исторически, цивилизационно и духовно, България е неотменна и много важна единица от Славянското семейство, което определя нашите морални задължения, задачи, мисия и естествен път на развитие, както е отредено от Божия Промисъл. Разбирайки към коя общност принадлежим, трябва да действаме и работим вдъхновено за укрепването на тази благословена идея.
Като такива, неизбежно сме свързани с Русия, която е ядрото на Славянството, при все това трябва да отчитаме, че различните славянски групи имат някои отличителни белези и характеристики, съответно, славяните не са еднородни, но са свързани с обща културно-историческа духовна велика задача, в основата на която е заложена идеята, че фактическото присъствие на Христос в тази общност трябва да бъде прославено и проявено в живота на споменатите хора по особено ярък, мощен и недвусмислен начин.
Уточнение: понятието “Славяни” употребявам преди всичко в духовен смисъл, както е обяснявал Учителя Беинса Дуно и както е обяснявал в своите лекции основателят на антропософията Рудолф Щайнер за същността на бъдещата (шеста следатлантска) културна епоха – Славянската.
Забележка: Беинса Дуно споменава думата “Славяни” многократно в своите беседи и молитви, като категорично причислява българите към тази общност или клон от човечеството. В този ред на мисли, сългасна съм, че трябва да се чете… Полезно е да се изучат неговите молитви и да се преброи в колко от тях се споменават славяни, българи, руси. Полезно да се прочете в тома “Карма на неистината” с какво спокойствие и колко естествено авторът Рудолф Щайнер нарича българите ту “южни славяни”, ту “балкански славяни”, – славяни еднозначно. Разбираемо е защо с цялото си същество се противопоставям на опитите понятието “славяни” да бъде заличено от самосъзнанието и моралното чувство на българския народ!
Духовно изследователство 
Leave a comment