“Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?
– А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?
– Виждали сме.
– Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?
– Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.
– Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.”
Патриарх Алексий II
“…Силата на човека се проверява, когато остане сам – без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сами, за да ви изпитат дали ще изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минете през този момент на последно страдание, във вашия живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажете:
“Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.” Това е силата, това е знанието на човека. Тогава ще видите светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват:
“Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че понася страданията.”
Сега – желая всички да сте герои и да сте безстрашни, за да добиете свободата, която търсите…”
Учителя Беинса Дуно, “Пред зазоряване в живота”
“Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат. за една нова среда, в нови условия, в нова дейност. Тя влиза в един нов свят. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога.
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях.
Чрез големи страдания се подхранва човешката съвест. Хора, които никога не са страдали, са най-жестоки. Страданията са първото условие за поумняване на човека. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш мекота, нито благородство. Когато човек страда , той става по-добър, по мек. Страданията и скърбите са Божествените рала, които преорават почвата, за да поникнат семената на Добродетелите.
Страданието е прекопаване на душата. Също както една земя, ако не се копае, няма да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират.”
Беинса Дуно
“Когда ты начнешь жить доброй жизнью, диавол подымет против тебя всех нерадивых, которые начнут осуждать и причинять неприятности, чтобы заставить тебя бросить доброе намерение. Но ты не смотри на это.”
— Преподобный Симеон Новый Богослов.
Духовно изследователство 
Leave a comment