Страданията на хората, поели по Божия път

“Защо у тези, които се стремят да живеят по Евангелието има толкова много изпитания, скърби, а грешниците обикновено живеят тихо и спокойно?

– А вие виждали ли сте как ловец преследва птици?

– Виждали сме.

– Тогава ми кажете, бяга ли ловецът след вече простреляните птици?

– Не, той гони живите, а убитите повече не гони, защото знае, че те са вече в неговите ръце.

– Ето по този начин, мили мои, и дявола, този изкусен ловец на души, преследва само тези, които летят, които са духовно здрави, а за мъртвите души не се трогва, защото знае, че те са вече в неговите ръце.”

Патриарх Алексий II

“…Силата на човека се проверява, когато остане сам – без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сами, за да ви изпитат дали ще изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минете през този момент на последно страдание, във вашия живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажете:
“Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.” Това е силата, това е знанието на човека. Тогава ще видите светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват:
“Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че понася страданията.”

Сега – желая всички да сте герои и да сте безстрашни, за да добиете свободата, която търсите…”

Учителя Беинса Дуно, “Пред зазоряване в живота”