Никой няма сигурност за физическото си съществуване, но редом с грижата за земния живот, никога не бива да предаваме духа и душата си:
“Човек не трябва да бъде тъй малодушен, че при най-малките изпитания да падне. Може да го тъпче целият ад, може с него да се гаври целият свят, може с неговото тяло да направят всичко, но той трябва да каже: „Всичко можете да направите с мен, но моят дух познава само Едного, Който е Любов; моят дух познава само Едного, Който е Мъдрост; моят дух познава само Едного, Който е Истина. Моят дух познава Ем-руха“.
(1)
Ще трябва да направим себе си готови да се справим с битката, но който започва от самата истина има цялото човечество срещу себе си!
“Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип. Някой друг може би може по-добре да извърви пътя; но правилото, което всеки би трябвало да спазва е това: да не приема нещата заради авторитета, а да ги проверява.
Потвържденията ще бъдат намерени чрез проверяването. Всеки път, когато думата “доверие” се е използвала сред нас, това е било сигнал за опасност; било е знак, че сме налезли в период, когато ни заплашват опасности. Отношението, досега преобладаващо сред нас, трябва да се прекрати, тъй като Духовната Наука е основана не върху авторитета, а върху познанието. Времето да бъдем небрежни относно настоящата Духовна Наука свърши. Ще бъдат нащрек врагове навсякъде и ще трябва много да се борим; ще трябва да направим себе си готови да се справим с битката, и когато объркани умове се чувстват принудени да се хвърлят в борбата, това ще даде особена възможност да се развиват на силите, работещи срещу нашето духовно-научно Движение.
Тези неща трябва да се считат като произтичащи от естеството на самата тема. Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивост. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност.
Но онзи, който започва от самата истина има, преди всичко, цялото човечество срещу себе си.
Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност.
Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина.
И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея – пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена отколкото се мисли и е фактор, който трябва да се взема предвид.
Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразена и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл.” (2)
*********
Една категорична характеристика за човек, който е слуга на злото (в една или друга степен) е че той подтиска, обезсърчава, възпира стремежа, порива и вътрешния импулс на добронамерения човек насреща, посредством унизително отношение, различни видове лични атаки и разпространение на такава крива тенденциозна логика, от която следва човек да изпадне в униние, отказ и нежелание да осъществи светлите си идеи, да даде път, простор и развитие на най-възвишените си идеали и въобще като цяло да прояви себе си жизнеутвърждаващо. В това се състои една от спирачките за потенциалното проявление на Доброто посредством подходящ човек.
Чистите извори на духовното познание вършат точно обратното, те дават надежда, утеха, упование, опора, вътрешна сила, светлина, морална и познавателна подготовка, защита и методика за правилни дейстия; те дават широта и богатство на мисълта и вътрешния живот на търсещия истината и мъдростта; те повдигат духа, преобразяват, обновяват човека, който получава шанс да преживее (в бъдеще, в точния момент) своето Новораждане и да преоткрие в себе си Христа; те са подтик, извор и източник за творчество, съзидание и за истинско въплъщаване на тази свещенна вътрешна Свобода, която Бог изначално е вложил в човешката душа като безценен дар, свидетелстващ за Неговата безмерна обич към Неговите чада…
“защото горко ми ако не благовествувам” се казва в Библията, 1 Кор. 9гл.
И още насоки по темата като цитати:
“И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.”
(3)
“Никога не бива, скъпи сестри и братя, да се отчайваме и да падаме духом, да губим търпение или енергия, а да продължаваме по пътя си. Когато наближи правилното време, ще намерим това, което ни е предопределено. Защото на всеки човек – въпреки, или дори поради свободата му – жизненият му път наистина е предопределен за известни насоки в живота. Всеки човек е призован да изпълни своята световна задача и ще я изпълни, ако прояви добра воля за това.”
(4)
Писмо до приятели (Молитва) :
“Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си.
Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца.
Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата – своето було, омразата – своето червило, глупостта – своето мерило, и лъжата – своя език.
Иде ден, когато всеки ще каже: „Стани, стани и Господ ще те обнови. Стани, стани и Господ ще те съгради”.
/Свещеният подпис/
МОЛИТВА
Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува душата ми.
В името на Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим.
Амин. /Тази молитва се прочита три пъти/
(1) – Беинса Дуно, “Заведоха Исус”, НБ, 15.11.1925 г.
(2) – Рудолф Щайнер, “Осмата сфера”, 18 октомври 1915 год., GA-254,
цялата лекция тук: https://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=51
На руски език, същият откъс:
„Времена, когда занятие духовной наукой было удобным делом, прошли. Всюду поднимают голову враги, и нам предстоит множество баталий; мы будем закаляться в борьбе. И если где-то встретятся сбитые с толку головы, то они дают особую возможность развивать те силы, что противодействуют нашему духовнонаучному движению.
Мы должны размышлять над этим явлением исходя из природы этих вещей. И мы должны прийти к заключению, что с ними надо считаться. Ибо односторонние движения повсюду находят признание, повсюду находят приверженцев, — ведь там и здесь всегда найдутся группы людей, имеющих интерес к этой односторонности. Посудите сами, ведь человечество состоит из групп людей, и если вы сложите все группы вместе, то получите все человечество. И если оккультист вступает в какую-то группу, то он в своей группе находит поддержку и может действовать от ее имени, поскольку эта группа помогает ему. Поэтому каждый, кто выступает от лица какой-то односторонней структуры, может рассчитывать на определенное сочувствие и любовь.
Но если человек выступает от лица истины, то поначалу он имеет против себя все человечество.
Истина должна завоевать себе место, даже если к ней не проявляют никакого интереса.
Вот почему в действительности ничто так сильно не ненавидят, как Истину, неприкрашенную Истину.
По этой причине там или здесь подчас встречаются такие приверженцы, которые, собственно, в самых глубинах своей души хранят ненависть. Ничего удивительного, если эта ненависть, сидящая в каком-нибудь существе, “шпыняет” оградительную стену и прорывается наружу; имя этого существа* не обязательно указывает на скрытую ненависть. Но она может принять такие формы.
[* Относится к главной зачинательнице того, что в этих лекциях именуется “мистиковатые чудаковатости”, имя которой было Алиса Шпренгель (по-немецки “шпренген” — подрывать, срывать, разрывать, “шпынять”).]
Такого рода ненависть — гораздо более распространенное явление, чем думают; с этой ненавистью надо считаться. Истину всегда ненавидят и поэтому везде, где проявляется Истина, возникает стремление так извратить ее, чтобы она могла как-то послужить враждебным силам. И во множестве попыток, имеющих место в настоящее время в нашей среде, мы должны видеть именно попытку извратить то, что для нас является Истиной, дать ей другое применение. Это может быть осуществлено весьма рафинированным образом, когда скажут: учение недурно, но учитель ни на что не годен. Тем самым учитель как бы устраняется, и учению можно дать другое применение. Да, Люциферу и Ариману больше всего пришлось бы по нраву, если бы они могли захватить всю божественную мудрость и перенести ее на восьмую Сферу.“
(3) – “Сѣятельтъ”(Сеятелят) – Беинса Дуно
(4) – Р. Щайнер, с.съч. 270
(5) – от Беинса Дуно, Варна, 5.02.1918г.
Юлия Радойкова
Духовно изследователство 
Leave a comment