Чета моя публикация от 2019г. и сравнявам процентът оптимизъм, който имах преди и в настоящ момент. Сравнете и вие.

Да се радваме и да ценим всяка глътка свобода, всяка добра възможност да живеем и да се проявим съгласно личните си убеждения, без да се отказваме да правим това…,

Уви, благоприятните условия имат тенденцията да стават все по-оскъдни и по-оскъдни. Щайнер е казал да казваме истината, да говорим… докато можем! … Дали ще настъпят времена, когато няма да можем това да сторим поради външни обстоятелства – и това трябва да предвиждаме, но важното е да постигнем и да подсилваме вътрешната си свобода – нея никой не може да ни я отнеме (не и без наше съгласие).

Но има едно правило, че във времена, когато мракът най-усилено се разстила, светлината най-решително си проправя път!

Именно сега е моментът, когато чиновникът може да каже, че отказва да работи длъжност, която противоречи на морала и правдата, като с това ще докаже своята почтеност и некорумпираност; политикът има великият шанс да изпълни дълга си пред народа, вслушвайки се в думите му; човекът, по същество, може да прояви своя алтруизъм и да служи на Бог с такава значимост, както никога до сега! И най-важното, всеки един от нас е поставен пред еволюционен, съдбовен избор, в който компромисен (среден) вариант няма! 

Да се радваме на всяко зрънце добро, което виждаме по пътя си в очите и в делата на наш ближен, именно в тези години на най-големи изпитания, най-тежък натиск, кулминация на лъжата, покварата, свръх-материализма. Това добро крепи живота в пълен смисъл, а силата е умножена на 1000 (по думите на един мъдрец, един добър човек се равнява на 1000 зли).

България всякога е била по-различно място на света със специалната мисия да бъде черният дроб в световния организъм на човечеството (т.е. да преработва и трансформира злото в добро), надявам се и този път да се случи Българското чудо, което да удиви света и даде благотворна насока за развитие за всички! А ето че идва и международна подкрепа от съмишленици , наши приятели от други държави, които водят същата битка, отстояват същите изконни ценности.

Друга известна информация е, че неправдата няма да властва твърде дълго като време и ще получи заслуженото според този, който раздава възмездието и дава спасението; залогът е да издържим в часовете, когато ще бъде най-тъмно и най-непрогледно, в часове, когато не виждаме външна светлина отникъде, нито външна опора – да не забравяме за своя вътрешен светилник и вътрешна опора, да продължаваме да светим, да вярваме, да сме непоклатими, устойчиви и всеотдайни.

Ще завърша с думи на Иван Вазов с пожелание да бъде благословен българският народ, да бъдем изпълнени с такава обич и милост:

„Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува, слави…

Бъди благословено, отечество мое, бъди честит балкански раю! Бъди голяма и славна, о, чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми…“

Написано на 27.9.2019г.

Юлия Радойкова

На русском языке можно прочитать здесь.