“Има само една сила, от която Луцифер панически бяга: нравственото съзнание! То просто изгаря Луцифер като свиреп, разяждащ огън!
А срещу Ариман можем да се борим само с онази здрава и сигурна разсъдъчна способност, която постигаме чрез изучаването на Антропософията. Ариман с ужас бяга от нещо много просто: от здравата разсъдъчна способност, която развиваме в хода на инкарнацията; общо взето, нищо друго не буди у него толкова дълбоко отвращение, както здравото развитие на нашето Азово съзнание. И ние ще видим, че всъщност Ариман принадлежи към една съвсем друга област, която е твърде далеч от всичко, което ние постигаме с помощта на здравия разум, с помощта на здравата разсъдъчна способност. Неописуем ужас разтърсва Ариман в мига, когато той се сблъска с нея, защото тя е нещо съвършено непознато, съвършено чуждо за него.
Колкото повече усилия влагаме в укрепването на нашата разсъдъчна способност между раждането и смъртта, толкова по-силно работим срещу Ариман. Този факт се потвърждава най-вече в онези случаи, когато хората са прекалено склонни да споделят своите свръхсетивни изживявания. Дори най-плахият опит да се апелира към техния разум завършва обикновено с това, че Ариман ги обсебва още по-явно; и колкото повече ариманиче ските изкушения се проявяват под формата на слухови възприятия, толкова по-безпомощни стават тези хора. Нека добавим, че срещу зрителните образи и „виденията” все пак има по-добри защитни средства, отколкото срещу слуховите впечатления, гласове и т.н. Такива хора имат непреодолима антипатия към всякакви усилия, свързани с укрепване на Азовото съзнание. Ако обаче те успеят да направят макар и малка крачка в тази посока, скоро настъпва нещо много интересно: Слуховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изобщо всички ариманически „откровения” изчезват напълно! Вцепенен от страх, Ариман веднага усеща: „Ето, сега от този човек се излъчва една здрава разсъдъчна способност!”
Практически най-доброто защитно средство срещу тези изключително вредни състояния, срещу тези предизвика ни от Ариман „видения” и „гласове”, е само едно: с всички свои сили, човек да постигне нормална и здрава разсъдъчна способност. За мнозина това е извънредно трудно. В много случаи „чуждите сили” са нещо удобно за хора, които се оставят да бъдат ръководени от тях. Трудно е да се помогне на такива личности, защото те имат усещането, че ги лишаваме от нещо, което ги издига към духовния свят! Докато в действителност тази помощ ги прави здрави и ги предпазва от влиянието на ариманическите сили.”
Р.Щайнер
Нека попитаме какво е казал Геннадий Бондарев по темата:
„Зад феномена на смъртта и страха стоят ариманическите същества; при тях изоставането се е проявило още по-рано, отколкото при луциферическите същества: те е трябвало, но не са успели, да достигнат нивото, на което са се намирали Архангелите в зоната на древното Слънце. Сложните еволюционни перипетии, свързани с формирането на нов вид Аз-съзнание, което човекът развива, са довели до възникването на противопоставянето между доброто и злото във Вселената. Световната даденост е определена не от човека, а от Твореца, и затова е по-полезно да я познаваме, отколкото да я отричаме или изкривяваме. В световната даденост човекът е длъжен да познава космическата борба, която боговете водят с луциферическите и ариманическите войнства. Човек може да следва Христос само в Аз-а, защото Христос е Богът на човешкото Аз. В мисленето инстинктивната воля за първи път се превръща в осъзнат мотив за действие, и тогава постъпката става наша. Пред човека стои задачата да проникне мисленето с воля, да придобие разум, да оживи мислите, да им придаде субстанция, а след това индивидуално волевото мислене да пренесе през прага на свръхсетивния свят (при посвещението или след смъртта) като субстанция на своето Аз. Положението на човека става опасно, фатално, ако той не знае нищо за това какви тъмни сили на духа му се противопоставят, когато бърка Луцифер с Бога, а Ариман – с Луцифер. Във всички факти на цивилизацията е заключен смисъл; на силния той помага, на слабия – води към погибел; затова слабият трябва да стане силен – чрез познание.”
В оригинале:
“За феноменом смерти и страхом стоят ариманические существа; в них отставание проявилось еще раньше, чем у люциферических существ: они должны были, но не смогли, достичь ступени, на которой стояли Архангелы в зоне древнего Солнца. Сложные эволюционные перипетии, связанные со становлением нового рода Я-сознания, которое вырабатывает человек, обусловили возникновение в Мироздании противостояния добра и зла. Не человеком, но Творцом задается мировая данность, а потому полезнее ее познавать, чем отрицать или искажать. В мировой данности человек обязан познавать космическую борьбу, которую боги ведут с люциферическими и ариманическими воинствами. Следовать за Христом человек может только в Я, ибо Христос есть Бог человеческого Я. В мышлении инстинктивная воля впервые делается осознанным мотивом действия, и тогда поступок становится нашим. Перед человеком стоит задача пронизать мышление волей, обрести разум, оживить мысли, дать им субстанцию, а затем индивидуально поволенное мышление перенести через порог сверхчувственного мира (в посвящении или после смерти) как субстанцию своего Я. Положение человека становится опасным, фатальным, если он ничего не знает о том, какие темные силы духа ему противостоят, когда он Люцифера путает с Богом, а Аримана — с Люцифером. Во всех фактах цивилизации заключен смысл; сильному он в помощь, слабому — на погибель; поэтому слабый должен стать сильным — через познание.”
(Г. А. Бондарев – “Антропософия на скрещении…”) https://vk.com/@duhopoznanie-angely-ne-spravivshiesya-so-svoimi-zadachami-v-eone-drevnei
Духовно изследователство 
Leave a comment