Eлементът огън присъства в българския темперамент и характер. Забелязва се дори по имената – Огнян, Пламен, Пламена, Искра; фамилиите – Огнянов, Горелов и подобни.
Комбинациите от лично име и фамилия понякога стигат до там, човек да се казва „Пламена Христова“ (две много разпространени имена) и в такъв случай с достойнство могат да кажат: „Аз съм Плам Христова“ с препратка към фундаментални християнски понятия.
Известна, обичана и също толкова емблематична народна песен е „Къде си вярна ти, любов народна?“, откъс:
„Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.
Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!“
В песента изразите „я силен пламък ти пламни, / та буен огън разпали“; „пламни, пламни ти в нас, любов гореща“ са ключови и издават настроението на предците ни, които искат да дадат подтик, да пробудят, да вдъхнат смелост, юнашка решителност, дръзновение и любов към родината, в съчетание с устременост за постигане на липсващи справедливост и морални ценности чрез силата на огъня. Важно е да отбележим, че този плам е от висш порядък, да послужи на възвишена идея и това кристално ясно е посочено в последните 4 куплета от същата песен, в където се заявява най-тържествено:
„Байраци български навред да вдигнем,
към Бога със кръст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.
Благослови Ти нашето желание,
на Тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на Твоя вяра утвърден,
на славното Ти име,
предвечний Божи Сине!
Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.
Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно.“
Хубава българска песен, но да продължа с моето скициране на въпросния мотив от нашата рисунка.
Мнозина съпоставят България с птицата феникс, която възкръсва от жаравата и пепелта…
Образът на пламъка, огъня и пепелта присъстват трайно.
Древен български обичай, запазил се и до днес е Нестинарството – танцът с боси крака върху жарава (през 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.)
Известният български поет Пейо Яворов в стихотворението “Две души” казва: “Аз не живея: аз горя.”, говори за пламък и пепел.
В случая не давам оценка, а съставям събирателно описание.
Червеният лют пипер е обичана съставка на трапезата от българите. Лютото се употребява за изразяване на състояние – лют нрав, разлютява се, люта рана…Това има връзка.
Когато някой хвали някого, му казва: „огън си, огън…!“
Няма да посочвам текста на македонската песен „земи огин…“, защото не споделям такова себеизразяване, но само отбелязвам какъв отпечатък има в народното астрално тяло. Разбира се, индивидуалността затова е индивидуалност за да има наличните сили в себе си да се разграничи от средата и да създаде друга, различна атмосфера на вътрешно състояние като говор на душата.
Същественото, разбира се е да погледнем въпроса от християнска гледна точка.
В нашето отечество дори свещениците проповядват за пламенност, разбира се, проявена изрично за добротворчество в името на Бога, за извършване на добри дела като дълбок и неподправен вътрешен копнеж. Ще цитирам такава проповед с моето малко уточнение, че относно прощаването, не мисля, че трябва да се извърша под знака на тази стихия, а по-скоро под знака на водната, посредством елемента вода, при това най-добре студена. Така си мисля аз, но разбирам че за автора е било важно да не пропусне действието на прощаване при изброяването на важни християнски характеристики при прилагане на собствената добра воля, без отсрочки, без ленивост, без апатия и безразличие. Цитирам:
„Дела, дела, грижи, необходимост, неотложност, съзнание за важността на всичко, което се случва… Бедни човече! А къде е твоето добро, къде е твоят лик? Къде си ти самия? Къде се криеш зад въртящите се колела и винтове на живота? Всичко ще ти кажа: бързай да правиш добро, докле все още живееш в тялото. Ходи в светлината, докле още си в тялото. „Ходете… в светлината, докле имате светлината” (Ин. 12:35). Ще дойде нощ, когато вече не ще можеш да правиш добро, дори и да поискаш.
Но, разбира се, ако ти на земята, това предверие на рая и на ада, не си пожелал да правиш добро и даже да мислиш за доброто, едва ли ще поискаш да го правиш и тогава, когато се окажеш среди нощта, зад дверите на това съществуване, изтласкан от разпиляващата и разпръскваща душата суета на земния живот в хладната и тъмна нощ на небитието. Затова бързай да правиш добро сега! Започни първо да мислиш да го правиш; после помисли, как да го правиш, а след това започни да го правиш. Бързай да мислиш, бързай да правиш. Времето е кратко. Това е вечността във временното. Нека това дело бъде най-важното в живота ти. Направи го, докле не е късно. Колко ужасно само е да закъснееш в правенето на добро! С пусти ръце и с хладно сърце да отидеш на другия свят и да предстанеш пред Съда на Твореца.
Който не побърза да прави добро, той никога няма да го направи. Доброто изисква плам. На топлохладните дяволът не ще даде да извършат добро. Той ще им свърже ръцете и нозете, преди още даже да си помислят за доброто. Добро могат да правят само пламенните, горящите. Да бъде добър в нашия свят може само светкавично-добрият човек. И колкото повече напредва живота, толкова повече светкавичност е нужна на човека, за да прави добро. Светкавичността е израз на духовната сила, тя е мъжеството на светата вяра, тя е действието на доброто, тя е истинската човечност!
На припряността на суетата и злото трябва да противопоставим бързината и пламенността за правене на добро. Господи, благослови и укрепи!
Бързината на покаянието след какъвто и да било грях – това е първият пламък, който трябва да принесем Богу. Бързината на прощението на съгрешилия наш брат – това е вторият пламък, който трябва да принесем. Бързината на отклика към всяка една просба, чието изпълнение е възможно за нас и полезно за просещия, – това е третият пламък. Бързината да дадеш на ближните всичко, което може да ги спаси от бедата – това е четвъртият пламък на духа, който е верен Богу. Петият пламък – това е умението бързо да забележиш, кому какво е нужно, и веществено и духовно, и умението да послужиш дори и малко на всеки един човек; умението да се молиш за всеки един човек. Шестият пламък – това е умението и бързата решимост да се противопоставиш на всяко зло – с добро, на всяка тъмнина – със светлината Христова, на всяка лъжа – с истина. И седмият пламък на вярата, надеждата и любовта наши, това е умението да възнесем мигновено сърцето си и цялото си естество към Бога, предавайки се на Неговата воля, като Му благодарим и Го славословим за всичко.”
Архиепископ Иоанн (Шаховски), повече от проповедта му тук:
*******
По темата ще предложа откъс от GA_90f , 28 окт. 1904 г. на д-р Рудолф Щайнер, който ни помага да се извисим в представите и тълкуванията си:
„Онова, което трябва да се влее, е не астрално, а е нещо от огромно значение в сферата на умствения живот на петата коренна раса. То е нещо, което човешката интелигентност ще разпознае като нещо важно, наречено огънят на Кундалини (*). Това е сила, която днес още спи в човека, но която постепенно ще придобива все по-голяма важност. Днес тя вече има голямо значение, има голямо влияние върху онова, което възприемаме чрез сетивото на слуха. През по-нататъшното развитие в шестата подраса на петата коренна раса огънят на Кундалини ще придобие огромно влияние върху онова, което живее в човешкото сърце. Човешкото сърце наистина ще има този огън. Отначало това изглежда само символизъм, но тогава човекът наистина ще бъде проникнат от една сила, сила която ще живее в неговото сърце, така че през шестата коренна раса той вече няма да прави разлика между своето благоденствие и благоденствието на всички.
Човекът така дълбоко ще бъде проникнат от огъня на Кундалини, че ще следва принципа на любовта като свое собствено най-вътрешно естество.“
*- Изразът “oгънят на Кундалини” е използван от д-р Щайнер в първото издание на неговата книга “Как се постигат познания за висшите светове?” В по-късните издания той заменя термина с друг, превеждан като “духовната възприемателна сила в органа на сърцето”.
Духовно изследователство 
Leave a comment