Проявявам интерес към Житото от малка. Спомням си, когато по традиция даваха варено жито за помен (на починал) се замислих защо толкова прекрасна храна бива пренебрегвана през останалото време от живота и така, без много да умувам и да имам готов отговор по въпроса, в мен се породи желанието да си приготвям жито, чувствайки вътрешно привличане именно към тази култура.
Роднините ми с арменски корен пък ме приобщиха към арменското ястие „ашуре“, съдържащо жито, белени бадеми, стафиди, розова вода, мед.
С руския народ имаме общите думи: хляб (хлеб), зърно (зерно), пшеница, ръж (рожь), така както са ни общи всички думи с религиозно-нравствен смисъл, а този факт сам по себе си доказва в кое отношение ние сме свързани и имаме родство като два братски народа.
По-късно се запознах с беседите на велик мъдрец от XX век, роден в България. И постепенно почна да ми се разкрива по-широка панорама от знания, тълкувания, размишления, опитности и методи за работа/самоорганизиране. В частност, научих за житния режим, за дълбокия смисъл на житното зърно, за уникалността на лимеца и прочее, като всичко това укрепи и засили в мен свещеното чувство към житната култура. Сега, обръщайки се назад във времето, виждам, че по този въпрос, в живота ми има градивност и надграждане; зная къде съм сега, помня и когато като дете държах в шепата си варено жито дадено за помен, знаейки още тогава, че тази храна заслужава по-голямо внимание, че има нещо повече и то е специално.
Всякога е радостно човек да се организира за ползотворно и светло посрещнане на първа пролет посредством прилагането на житния режим, поради доказано благотворните резултати на този метод за всеобщо прочистване, повдигане и просветление. Духовно-културният живот в България има принос за този импулс.
По време на режим, лимецът го употребявам в суров вид, до и в стадия на покълване, след накисването му в студена вода в глинен съд. За сетен път се убеждавам колко пълноценен е лимецът в този си вид – само зърно, без термична обработка, без овкусяване, без гарнитури, без нищо друго от наличното в повседневния живот (както сме свикнали по навик), защото това чудодейно зрънце заслужава обстойно внимание, обич, почит и изучаване.

Снимка на аурата на зърно лимец.
Статии в radoykova.blog.bg по темата:
- Житното зърно е емблема на Христос и на човешката душа
- Постът. Опит за един балансиран прочит
- Сеячи на добро
Юлия Радойкова


Leave a comment