Живеем потопени в специфичната атмосфера от наелектризирани мисловни полета, които си предаваме (по-чувствителните от нас улавят наличния мисловен поток от недоизказани и/или насочени мисли, който живее и витае между нас), и понеже живеем във времена, в които маските падат, често ни се налага в упор да се срещнем с това. Както е казал Учителя Беинса Дуно:
“сега живеем в един век, където няма скрито-покрито; едно време имаше, но сега завесата е раздрана. Има толкова пропуквания в тази театрална завеса, че хората вече през завесата виждат какво се върши вътре, карагьозлъци няма вече. Всеки един от вас може да провери това.“
По този повод, искам да изтъкна че има една съществена разлика между материалистичния и духовния мироглед – докато материалистичния мироглед отрича всичко духовно, духовният – напротив, приема всичко материално, всичко от сетивния свят, но е достатъчно богат и широк (необхватен) за да допълни тези сведения, факти и явления с познания от свръх-сетивното, одухотворявайки ги.
12-те различни гледни точки, с които може да се тълкува Истината в духовната наука са потвърждение на това. И материалистичният мироглед има своето място за съществуване, така както някои души имат потребността в дадена инкарнация да преминат през всички сетивни опитности напълно приземени, силно свързани с физичния свят, втвърдявайки се и неповдигайки глава отвъд него. Тези опитности могат да им бъдат в голяма помощ в по-нататъшната им лична еволюция на съзнанието. Духовният мироглед не отрича наличието на физическо тяло, напротив приема го с цялото внимание и почит, опитвайки се да изучи в дълбочина неговите особености, като направи необходимите взаимовръзки с всичко останало. Да, вярно е, че хората с духовна насоченост имат по-разхлабени финни тела (по отношение на връзка с физическото) и носят нещо в себе си „не от този свят“, но нека това да не е повод за разделение в отрицателния смисъл. Това което се опитвам да обясня е, че докато жестът на материалистичното мислене в своето крайно проявление е отричането, то жестът на духовното мировъзприятие е приемането. Дано такова разглеждане на нещата да е омиротворяващо.
Аз съм в мир и с тези, които твърдят че всичко извън физическото е „откачено“, смисълът на живота е да се впишем успешно в пазарната икономика, конкуренция и да намерим практическите хитринки, за да си проправяме пътя, като съответстваме на обществени шаблони за постигане на щастие и успешност, според стандартите на материализма… Добре, това го приемам. Но нещото, което няма да направя е да се вписвам в тези рамки, да се опитвам да говоря политически коректно и мъдростта, която живея, да обличам в интелектуално-логически приемливи словесни форми (обикновенно доста закостенели, подражателни и лишени от творчески сили)…
Юлия Радойкова
Духовно изследователство 
Leave a comment