Днес, 18.02.2024г. се навършват 151 години от гибелта на славния син на България, Васил Иванов Кунчев – Левски.
Поклон пред светлата ти памет, Апостоле Левски! Ти вечно ще живееш в сърцата и умовете на българските чада, защото си еманация на величието на българския дух, включващ най-висок морал, нравственост, жертвоготовност, смелост, благородство, извисеност!
Обичам България за това, че след многовековно робство, в нейната земя се роди не роб, а Апостол на Свободата – Васил Левски!
Прости ни Апосотоле! ….
Музика – траурен марш за героите на България, отдали живота си за свободата на родината ни, «Новото гробище над Сливница» (само инструментал): https://www.youtube.com/watch?v=N10RV3EULRw
Но за да не скърбим единствено, а да откриваме и преоткриваме надеждата в живота и пътя пред нас занапред, позволете ми да споделя с вас идеи и насоки за героизма из Словото на Учителя Беинса Дуно. В тази негова беседа, той не говори конкретно за споменатата светла личност, но позовавайки се на неговия пример, като първенец сред българите, наша пътеводна звезда и светилник сред най-достойните человеци, осъществявам такава препратка. Именно в беседата “Страхът” срещаме описанието на смелите праведници:
< Слѣдователно, Христосъ ни дава единъ законъ, по който трѣбва да дѣйствуваме: първото нѣщо е да бѫдемъ чисти и тогава да се обърнемъ къмъ Него. Сега, понеже Христосъ иде въ този свѣтъ, какъ ще ви намѣри? Разбира се, нѣкои ще намѣри богати, а други бѣдни. Казано е: „И на тази основа отгорѣ ако зиде нѣкой злато, сребро, драгоцѣнни камъни, дръвя, сѣно, слама, всѣкому работата ще стане явна; защото деньтъ ще я покаже; понеже съ огънь се открива, и огъньтъ ще изпита всѣкому каква е работата: на когото работата, която е зидалъ, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се отщети, а самъ той ще се избави, но тъй, както изъ огънь“.
И всѣки, който не спазва цѣломѫдрието и нѣма въ себе си страха Господень, „такъвъ человѣкъ да го прѣдадемъ на Сатана за погубване на плътьта, за да се спаси духътъ въ деня на Господа Иисуса“. Ако вие сте добили опитность отъ толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили отъ ония, които убиватъ тѣлото, и сте се жертвували за възтържествуването на правдата, за тържеството на Царството Божие, Господь ще ви въздигне наново, Той ще ви възкръси. И затуй казва Христосъ: „Не бойте се отъ онѣзи, които убиватъ тѣлото“: ако убиятъ вашето тѣло, душата ви ще остане свободна, а това е цѣнното въ живота. Всѣки други пѫть, който ви отклонява отъ Истината, е пагубенъ и за тѣлото ви, и за душата ви. Защото страхливитѣ, малодушнитѣ, нѣма да наслѣдятъ Царството Божие. Въ правото дѣло на Господа, въ правото дѣло на човѣчеството, въ правото дѣло на народа, въ правото дѣло на обществото, въ правото дѣло на дома, въ правото дѣло на индивидуалната душа, не бива да има ни страхъ, ни боязънь, ни колѣбание, ни малодушие, ни отстѫпление отъ великото начало на живота, Правото е право всѣкога. Любовь и страхъ сѫ нѣща несъвмѣстими въ човѣшкия духъ, въ духа на истинския човѣкъ. Тамъ, дѣто е любовьта, страха го нѣма; и тамъ, дѣто е страхътъ, любовьта я нѣма. Любовьта е признакъ на пълнота, на единство въ всички сили, чувства и способности на човѣшкия духъ; а страхътъ е признакъ на отсѫтствие, разединение на тая вѫтрѣшна хармония на душевния миръ.
Съ тия послѣдни думи азъ подразбирамъ високото, благородното, доброто у човѣка. Не подразбирамъ онова нахалство, оная грубость, онова жестокосърдечие, оная безчувственость, които често минаватъ за храбрость и безстрашие.
Идеалътъ на геройството седи въ това — когато те турятъ на позорния стълпъ за правото дѣло, да можешъ съ великодушие да понесешъ всички страдания, всичкия позоръ, всички хули и всички злорадства и обвинения на окрѫжаващитѣ, па било то и на цѣлия свѣтъ, и да кажешъ на Майка си:
„За Тебе, Която Си ме родила въ тоя Божи свѣтъ, азъ жертвувамъ всичко. Въ любовьта Ти азъ намирамъ своята послѣдна опора на моята душа. Страхътъ отъ свѣта, отъ онѣзи, които убиватъ моето тѣло, е отживѣлъ своя вѣкъ. Азъ не се боя, защото Те познавамъ. Дали ще ми дадешъ смърть или животъ, еднакво съ благодарность ще ги приема. Съ Тебе и въ смъртьта има смисълъ; безъ Тебе и въ живота нѣма цѣль. Въ смъртьта или въ живота, бѫди Ти всѣкога свѣтлиятъ Вѣнецъ за моя духъ“. > (1)
(1) Същият цитат в съвременен правопис:
“Следователно Христос ни дава един закон, по който трябва да действаме: първото нещо е да бъдем чисти и тогава да се обърнем към Него. Сега, понеже Христос иде в този свят, как ще ви намери? Разбира се, някои ще намери богати, а други – бедни. Казано е: „И на тази основа отгоре ако зида някой злато, сребро, драгоценни камъни, дърва, сено, слама, на всеки работата ще стане явна; защото денят ще я покаже; понеже с огън се открива, и огънят ще изпита на всеки каква е работата: на когото работата, която е зидал, устои, той ще вземе заплата; а на когото работата изгори, ще се ощети, а сам той ще се избави, но тъй, както от огън“. И всеки, който не спазва целомъдрието и няма в себе си страх Господен, „Такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в деня на Господа Исуса“. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
1859г, Васил Левски е ръкоположен в дяконски сан. Картина на стената на храма, където това се е случило, гр. Карлово.
Драги сънародници и читатели! Искам да споделя ценно есе на Стефан Продев за Левски. Няма да прочетете за хронологията на организаторската дейност и исторически събития, свързани с нашия национален герой, а ще се запознаете с оценката на автора на написаното по-долу за свършеното от В.Левски, за въздействието и отпечатъкът, които той възпроизведе върху българите като национално самосъзнание и ценностен ориентир.
“Винаги съм се страхувал да пиша за него. Не защото е сложен, а защото е съвършен.
У всеки друг може да се намери нещо неясно, неточно, нещо объркано. У него е чисто просто, здраво. Аз не знам дали има втора българска фигура, създадена така естествено и така монолитно. В образа му няма нищо излишно. Онова, което при някои създава една по-свободна атмосфера, при него би звучало вулгарно.
Неговите светли очи и лаконичната му реч не търпят нищо допълнително. Тук един по-аристократичен косъм е в състояние да разруши съвършенството. Надали има друга наша личност по-чужда на театралното пресъздаване. Подобно на Паисий той е анонимен. В биографията му няма нито едно увлечение, нито една жена, нито един романтичен скандал. А е бил млад, хубав, весел. В биографията му всичко е извисено над страстите, над малките слабости. И въпреки това той не прилича на икона, не е парче исторически лед. Всичките му действия са пропити от една човещина, която смайва. От една сдържана мъжка ласка, която кара България да лудее от обич…
Едно приближаване до него винаги трогва и смущава. Не защото е безсмъртен, а защото е във висша степен морален.
Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив. Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от софийско. Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило. Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои – още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости. Онова красиво, но непотребно себепоказване, което вълнува изкуството, но обижда революцията. Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи. Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните, но скъпи думи: „Ако загубя, губя само мене си…”
При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни. Те изразяват не само неговия революционен морал, но и съдбата му. Чрез тях той се издига на една височина, сред която стърчи сам в нашата история. И не само в нашата.
Едно изключение, което няма равно на себе си. Разбира се, тук думата „сам” не означава самотен. Тук тя значи единствен. И наистина, кой друг би могъл да оспори неговото дело или нравствената ми виста. Кой друг може да изрече това просто, и безподобно: „Аз съм Левски”. Да го изрече, без да се смути или без да се надцени. Сигурен съм, че никой.
В неговия случай има нещо недостигаемо, неповторимо. Той беше неук, но гениален. Едно дърво без голяма корона, но с огромни корени.
Словото му не беше красиво, но беше силно. То не радваше, а будеше, възпитаваше и дори плашеше. Не беше слово на поет, а на нелегален. Затова от него историята не наследи нито една реч и нито един статия. Но това не му попречи да ѝ остави примера на една организация, която обедини нацията и създаде България.
Преди гения народът имаше четите – хайдушките кости и стръкчето здравец. След него той получи революционните окръзи – уставът на БРЦК и знамето на една „княгиня”. Днес това може да ни изглежда малко или наивно, но по онова време то беше прескачането на няколко века, възлизането от самотата на личното отмъщение, раждането на колективна ангажираност. В този смисъл той хвърли мост между народа и епохата. Той, който пръв разбра революцията, без която не можеше и която идеше…
Убеден съм, че най-красивите слова, казани за него, са винаги недостатъчно красиви. Не защото е претенциозен, а защото е свят…
Много имена могат да се откраднат от народа, но неговото име – никога. То е млякото и въздухът за всичко българско. От кошарите до класните стаи. Клетвата, без която сме немислими. Не вярвам друга нация да е свързана с такава фатална любов към един образ. Ние не само се гордеем, че го имаме, ние ликуваме. Той е нашето вечно изригване, нашето нравствено оплождане, безкрайността ни. Невидимата емблема, която ни свързва.
Когато мислим за него, ние мислим за всичко онова, което ни спасява и мъчи: за Свободата, за Републиката, за шпионите, за устата, която изфъфли: „Фанете тогоз!” Така той ни даде в едно и също време най-чистото усещане за подвига и най-страшното усещане на цената на предателството. Неговата бесилка стана нашият кръст. Той увисна на нея не само за да спаси България, но и за да я разтърси. Да ѝ покаже слънцето и вълците. Тук е скрит един трагизъм, който няма равен на себе си. Ето защо за народа той е нещо повече от Героя. Той е Светецът. Онзи най-скъп син, пред когото майка България винаги е стояла на колене, задавена от гордост и сълзи…
Стояла е и ще стои, докато я има. “
Николай Хайтов:
“Рядко са вложени в един човек много добродетели: рядко храбрите и дръзките са и най-благородни; още по-рядко най-властните са и най-демократични. Не винаги най-умните са най-безкористни, даровитите – най-скромни. А у Левски всички големи качества са сбрани в едно неповторимо светло съзвучие. В него са еднакво застъпени душевната мекота с революционната твърдост, мечтателят – с човека на делото, способността да води – със смирението на мъдреца, дарбата да заповядва – с готовността да се подчинява. Взискателен е към другите, но най-много към самия себе си. Силен е, но груб – никога, а душевната му чистота служи за огледало на всички, които са се докосвали до него. Той водеше хората чрез магията на своята цялостно завършена личност – този Прометей на българската свобода.”
Вечна памет, Бог да благослови великата му, красива душа!
Благодарност и най-искрена обич от целия български народ!
Думи, написани на 09.02.2025г. (от автора на блога):
Вътре, в нашите родни ширини, има сериозен проблем от хроничен характер с нихилизма и наклоността за потъпкване и поругаване на всичко, що е свято и велико. Така например, през последните години се прокрадва тенденцията българските национални герои да бъдат обявявани за масони, освен всички други беди, които способстват в посока на тази пагубна тенденция, подрастващото поколение да не разбира великите дела и подвиг на своите предци.
Категорично се разграниавам от подобно дискредитиране на светлия образ на българските достойни исторически личности и всякакъв вид подобно поругаване го възприемам като хула и враждебност срещу българската народна памет, сила и достойнство на народния дух, величие, благородство и свещена саможертва на забележителните български дейци.
Затова и тази година ще кажа няколко думи за В.Левски. Прието е да се счита, че неговият огромен принос се състои в организацията и провеждането на национално-освободителното движение. Това е така, но сега искам да кажа в какво се съдържа огромният му принос – той е в неговата моралност, духовна чистота, в съчетание с налични гениални качества, които използва умело и комбинативно с цел постигане на максимална успешност за народното и общочовешко дело.
Българският народ в лицето на Васил Левски има един абсолютен въздържател; въздържател от човешки пороци и слабости, чист и светъл образ, гениално изваян по Божий Промисъл и воля посредством отработени от него самия достойства, сила на характера в условия на съработничество с Архай Михаил в съответствие с Духа на Времето.
Васил Левски показа и доказа че човек може да живее без да е подвластен на низши страсти. Той е човек с преобразена и трансформирана астралност в нейната облагородена, по-висша степен. Ето защо неговият светъл ум и ясна жива мисъл не са били обременени от сетивно-човешко-порочно мислене. Нещо повече, бидейки наш национален герой, обичан и уважаван от целия български народ, посредством личния си пример, той успява да измие срама от всички тези съотечественици от преди и сега, които се поддават на низшата си природа в живота. Васил Левси е този човек, в образа на който можем да отмием своята скръб по несъвършенството на човешките отношения и поведение и колкото и да плискаме лицето си в спомена и идеята за него, всякога ще бъдем чисти, защото чист е неговият извор.
Казвам всичко това за да предупредя, че всеки който прави опити да открие “любовна интрига” и други глупости в светлия житейски път на Васил Левски като рови по нечистоплътен начин в тази посока, за мен е враг на българската национална памет, враг на духовността, в която сме призвани да развиваме моралност.
Ние имаме острата необходимост от личности като Левски.
Категорично съм убедена в това че той е бил въздържател поради ред причини. Неговата непорочност на мисълта, здравина на волята са основание за разфъфтяването на неговата душа, за крепостта на неговия дух и водачеството Свише, което е имал. Задачата на Левски е била крайно тежка и невъзможна за изпълнение в условията, в които се е намирал. И именно моралната чистота, която развива и съхранява в себе си е причината той да има благословия Свише и да има свръх-сила. Под свръх-сила имам в предвид съвъкупността от необикновени качества и вътрешно състояние, което е култивирал в себе си и което е било гаранция че живее и твори в ползу роду и ради Бога.
България – това е родината на Васил Кунчев Левски, Апостолът на Свободата и в това е нейната красота и сила. Този благороден син на България винаги ще стои високо на пиедестал и всички опити да бъде поругано името му ще изгорят в лавата и пламъците на огненото езеро.
****************
Цитата Мастера Беинса Дуно (1) на русском языке:
< Следовательно, Христос дает нам закон, по которому мы должны действовать: прежде всего, быть чистыми, и тогда обратиться к Нему. Христос ныне идет в этот мир; какими Он вас найдет? Понятно, некоторых найдет богатыми, других — бедными. Сказано: «И на этой основе свыше если кто создает золото, серебро, драгоценные камни, деревья, сено, солому, — у каждого дело его станет явным, потому что день все покажет, ибо огнем открывается, и огонь испытывает всякого, какова его работа. У кого дело, которое он создавал, устоит, тот получит награду; а у кого работа сгорит, — ничего не получит, а сам спасется, но так, как из огня». — И каждый, кто не бережет целомудрия и не имеет в себе страха Господнего, «такого человека предадим Сатане для погубления плоти, чтобы спасти дух в день Господа Иисуса».
Если вы приобрели опыт столькими тысячелетиями, страдали, держали высоко знамя Истины, не боялись тех, кто, убивает тело, и жертвовали собой для торжества Правды, для торжества Царства Божьего, Господь воссоздаст вас заново, Он вас воскресит. И поэтому говорит Христос: «Не бойтесь тех, кто убивает тело», — если убьют ваше тело, душа ваша останется свободной, а в жизни ценно именно это. Всякий другой путь, который отклоняет вас от Истины, пагубен и для тела, и для души. Потому что трусливые, малодушные не наследует Царствия Божьего. В правом деле Господа, в правом деле человечества, в правом деле народа, в правом деле общества, в правом деле дома, в правом деле индивидуальной души нельзя иметь ни страха, ни боязни, ни колебания, ни малодушия, ни отступления от великого начала жизни. Правое всегда право. Любовь и страх — вещи несовместимые в человеческом духе, в духе истинного человека. Там, где есть любовь, страха нет, а там, где есть страх, любви нет. Любовь — признак полноты, единства всех сил, чувств и способностей человеческого духа, а страх — признак разъединения, отсутствия этой внутренней гармонии, душевного мира.
В этих последних словах я подразумеваю высокое, благородное, доброе в человеке. Не имею в виду нахальство, грубость, жестокосердечие, бесчувственность, которые часто считаются храбростью и бесстрашием. Идеал геройства -— когда тебя привяжут к позорному столбу за правое дело — с великодушием вынести все страдания, весь позор, всю хулу и все злорадство и обвинения окружающих, хоть бы и всего света, и сказать Матери своей: «За Тебя, Которая родила меня на этот свет Божий, я жертвую всем. В любви Твоей нахожу я последнюю опору своей души. Страх от мира, от тех, кто убивает мое тело, отжил свой век. Я не боюсь, потому что познал Тебя. Дашь ли ты мне смерть или жизнь, я одинаково с благодарностью их приму. С Тобой и в смерти есть смысл, без Тебя и в жизни нет цели. В смерти или в жизни, будь Ты всегда светлым венцом моего духа». >
(1) – Воскресная Беседа “Страх” 19 октября 1914 г., София.
Целая беседа здесь: http://www.bratstvoto.net/vehadi/menuru/download/besedi/19141019.htm
Свързана тема е предишната статия от блога.
Юлия Радойкова
Духовно изследователство 
Leave a comment