Статия посветена на писателството и писателите

Беинса Дуно е казал:

“За да може човек да работи, трябва да има съдействие отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало Същество идва и работи чрез него. Тогава дейността му е ползотворна. Най-първо човек трябва да гледа да се освободи от користолюбието, което не е негово, а чужда присадка.”

Махатма Ганди е казал:

“Има сила във всемира, която, стига да и позволим, може да се влее в нас и да произведе чудни резултати.”

Допълнително, един писател от духовното поле на мисълта и стремеж на душата, трябва да има високи и строги изисквания към себе си. Рудолф Щайнер (с.съч. 143) е казал:

„ Пътят на познанието на никоя степен не трябва да се отклонява от това, което отговаря на моралното поведение на човека. “

Да се оповестява писмено слово е изключително отговорна дейност. Един писател трябва да има високи изисквания към себе си, да бъде строг към себе си, да назидава себе си. Той поема отговорността за последствията от написаното чрез неговото перо, дух, душа, разум, воля.

Да се чувстваме отговорни да проверяваме всяка изречена дума, за да можем да я защитим като истина!

Рудолф Щайнер (в с.съч. 270) е казал по този повод:

“Ние трябва да се чувстваме отговорни дори и за всяка отделна дума, която изговаряме. Преди всичко да се чувстваме отговорни да проверяваме всяка изречена дума, за да можем да я защитим като истина. Защото неправдивите изказвания, дори и да са, така да се каже, плод на добра воля, са нещо, което действа разрушително в едно окултно движение. Относно това не бива да има заблуждения, а да цари пълна яснота. Значение има обективната истина, а не намеренията, защото човек много често ги обявява твърде лесно. И едно от главните задължения на езотеричния ученик е да се чувства длъжен не само да казва това, което вярва, че е истина, но и да се чувства задължен да проверява дали това, което казва, действително е обективна истина. Защото, само ако в смисъла на обективната истина служим на божествено-духовните власти, чиито сили преминават като червена нишка през Школата, ние ще можем да преодолеем всички трудности, които ще се изправят пред антропософията.”

Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си.

Учителя Беинса Дуно е казал (1):

“Сега, всички вие трябва да имате един определен идеал за живота; вие
трябва да знаете в какво седи същността на този живот. Кога се уронва престижът на някой човек? – Престижът на човека се уронва, когато някой му каже една лъжа. Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и да държи, този човек повдига вашия престиж. Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си.
Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица. Попаднете ли в такава улица ще трябва да се връщате назад. Вие трябва да турите в живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? – Това знание, което ще ви ползва не само
през този живот, но и през бъдещите векове на вашите съществувания. Ако
придобиете знание, което ще ви ползва само през този живот, вие ще бъдете една посредствена личност в живота. Такова преходно знание е потребно само за забавление, но всеки от вас трябва да има в живота си една положителна идея, към която вечно да се стреми.”

Един добър писател, както и един съвестен окултен ученик, трябва да знае кога да говори и кога да мълчи. Речта има своята тежест, сила, въздействие и потребност, но в други случаи мълчанието действително е злато.

Допълнително, пребиваването в покой, самовглъбяване, ретроспективен анализ и подвижен вътрешен живот на образи, идеи, тълкувания и възприятия е абсолютна необходимост за един писател. Една такава творческа личност на служба се самосъхранява и постига вътрешно хармонизиране посредством съзерцание и тишина, свещена тишина. Светският, битов или суетно-развлекателен шум нарушава финото състояние на писателя. Така както вредните навици нарушават постигането на чистота във всички аспекти.

Ние живеем във време, в което хората прекаляват с говоренето, особено с нищо-казването, с любопитството. Малцина отдават необходимото значение на съзнателното пребиваване в тишина, разбирайки какви дарове носи тя за човешката душа!

Тук ще отворя пространство за поетичен фрагмент. Да се потопим в смисъла на стихотворението “Мълчание” на Фьодор Тютчев, първо ще го споделя в превод на български. Било е любимо стихотворение на Лев Толстой, който често го е рецитирал наизуст, и го е включил в своята антология на най-ярките и най-дълбоки изречения на мислители и писатели от цял свят „Круг чтения“ (1908). Коментарът на Толстой гласи: „Колкото е човек по-уединен, толкова по-ясно дочува той винаги зовящия го глас на Бога“.

Мълчи, таи, укривай ти

и своите чувства, и мечти —

в душевната ти глъбина

те нека пръскат светлина,

като звезди, щом се здрачи:

ти им се радвай — и мълчи!

 

Как своя дух да изразиш?

Как с друг човек да споделиш?

Най-съкровеният копнеж

уязвим* е, щом го изречеш.

А в тебе извор чист звучи:

ти пий от него — и мълчи!

 

Сам в себе си живей честит,

цял свят в душата ти е скрит —

един вълшебен, тайнствен сън;

смущава го шумът навън,

осветяват** го дневните лъчи:

чуй песента му — и мълчи!…

Бел. Редакция на автора на статията (блога), с цел подобрение на изразените идеи в стихотворението:
* < лъжа > е употребената дума в оригиналния превод;
** < гасят > е употребената дума в оригиналния превод.

В оригинал:

Silentium!

Молчи, скрывайся и таи
И чувства и мечты свои —
Пускай в душевной глубине
Встают и заходят оне
Безмолвно, как звезды в ночи, —
Любуйся ими — и молчи.

Как сердцу высказать себя?
Другому как понять тебя?
Поймет ли он, чем ты живешь?
Мысль изреченная есть ложь —
Взрывая, возмутишь ключи,
Питайся ими — и молчи…

Лишь жить в себе самом умей —
Есть целый мир в душе твоей
Таинственно-волшебных дум —
Их оглушит наружный шум,
Дневные разгонят лучи —
Внимай их пенью — и молчи!..

1830г.

********

Един писател трябва да е озарен от Божие присъствие и разбира се, да има вдъхновение, което се поражда от свръх-сетивния свят.

Тъй като това особено ярко се вижда във вдъхновението на великите композитори, ще посоча техния пример, който е валиден и за майсторите на словото. С описаното по-долу ви подбуждам да се замислим за божествения произход и предназначение на музиката и относно това как именно са се “раждали” великите произведения – шедьоври!

Най-известната оратория на Хендел е „Месия“, в която той описва живота на Исус от раждането до възкресението Му, използвайки много пасажи от Библията. Днес, много хорове изпълняват тази оратория на Рождество или Великден. Продължителността й е около 3 часа, а Хендел я е написал за 24 дни без да напуска дома си!

Има много истории свързани с написването на „Месия“. Един ден докато Хендел пишел хорът „Алелуя“, прислужникът, който както обикновено му носел храна, с учудване открил, че композитора плачел! Хендел му казал:

„Мисля, че видях пред мен цялото Небе и самия Бог Всемогъщи!“

През 1759 г. по време на последното изпълнение на „Месия“, което Хендел дирижирал (послучай 74-тата му годишнина), той отговорил на ентусиазираните ръкопляскания на публиката с думите:

„Не от мен, а от Небето идва всичко!“

Пристъпвайки към творческия процес на писане, считам за полезно този деец да си каже вътрешно и медитативно:

Да бъде отмито всичко у мен, което не е от Бога

и да се проявявам с чистата си Божествена природа.

Господи, води ни и бди над нас!

(1) – 6 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 18.Х1.1923 г. в гр. София – “ГНѢВЪ И СТРАХЪ”.

Юлия Радойкова