Всичко тече по план

Всичко тече по план.

Относно популярната жалка лъжа за плащаните 4000 лв на всеки, който е благосклонен към Русия, не желае да е във вражда с нея и търси справедливост в мненията и насоката. Бих пропуснала тази псевдо „новина“ (предпочитам да подминавам подобни жалки лъжи, защото не заслужават внимание), ако не беше толкова масово тиражирана, затова накратко ще кажа:

Авторите на този мисловен отпадък сами излагат себе си, защото изразяват какви са те самите в действителност.

Верните слуги на евроатлантическата доктрина само за печалба (profit), платени услуги и платена любов си мислят и това изкарват от себе си навън в пространството, защото на други помисли не са способни. Думите съвест, морално чувство, чувство за истината, стремеж към мъдрост и придържане към тези свещени понятия са празни и чужди думи. Разбирането, че човек изразява и отстоява гражданска позиция сред обществото в съгласие от личните си убеждения, произтичащи от дълбоки морални подбуди, съответно по чист и безкористен начин (и упование в Бога) е фантастика, защото това положение е чуждо за тях самите, за тези, които са активни само срещу заплащане.

От кога стана престъпление да си добре, положително предразположен към Русия, от кога? От кога обичта на хората стана единствено платена, поръчкова и нищо друго? Откакто ударно се задейства програмата по скарването, отчуждаването и въвличането във война на братските народи от Източна Европа. Сега всичко тече по план. Беше планирано България да е част от враждебната граница около Русия, редом с другите държави, предвидени за тази цел (да има зона на омраза между Русия и централна и и западна Европа посредством разположените държави в тази зона) стъпка по стъпка това се реализира. Беше планирано да се стъпче и изкорени до основи идеята за мисията на славянството, за братството, взаимопомощта и двустранно споделената просветителска дейност – случва се пред очите ни, до такава степен, че вече е възпрепятствано виза да се извади (никой не е отменял визовият режим между България и Русия, обаче посолствата се затварят) за да могат българи и руснаци изобщо да се срещнат в обща пресечна точка (и да обменят нещо красиво помежду си)!

***

А сега малко лични откровения. Когато почна военната операция в края на февруари ме събори за продължително време вирус, какъвто не ме спохождаше за всичките две години преди това и отчитам, че ме връхлетя това нещо, защото с душата си дълбоко почувствах злото, което се изсипва, тежестта на удара, който се нанася по народите на Източна Европа и последствията на всичко това. Откакто почнаха да бълват отровната русофобска риторика, в мен се отключи една нова обич към Русия и руския народ, каквото преди не изпитвах, не и по такъв начин. Дали от съчувствие, дали от накърнени чувства, породени от констатираната липса на истинност на тиражираните твърдения, дали от погнуса за предателствата, за манипулациите, за постановките, дали от осъзнаването за пъклените им кроежи и прочее, в мен се отключи една състрадателност, един стремеж на Русия да и бъде помогнато, тя да бъде съхранена, тя да бъде обичана, оценена! И колкото повече я ругаят, хулят, изолират, мачкат, ограничават, ненавиждат – толкова по-близка ми ставаше, толкова повече почнах да я разбира, да я приемам за близка. Посредством нейната фактическа изолираност от света, от Европа, където е изконното и място, виждам как на неин гръб се изсипва това, което при определени обстоятелства човек може да преживее лично като съдба. В този момент почнах да разбирам ролята, задачата и същността й още по-добре, стана ми още по-близка от преди, а заедно с това се отключи и състраданието относно нейната участ. Това, което виждам е, че Русия губи много, дава огромни жертви, губи част от своите хора, губи позиции, губи възможности. Виждам и нейните слабости, зная за нейната вътрешна сила.